Йоханес хвърли поглед към военните в коридора. Мисли за заплахи, пътищата за бягство, възможности и рискове се зареяха в главата му като неспокойни птици.
– Сега не мога да говоря за Нима – каза той.
– Както искаш.
С огромни усилия на волята тя се усмихна любвеобилно и отново го погали по главата. Йоханес се отърси от милувката.
– А за какво можеш да говориш?
– Не знам.
– Поне едно нещо можеш да направиш – каза тя.
– Какво?
– О гледай се. Виж всички цветя. Успяхме да поберем само малка част тук. Всичката омраза се превърна в любов.
– Не мога да си го представя.
Тя му подаде телефона си.
– Виж в интернет.
Йоханес махна с ръка.
– Сигурно ми съчиняват некролози.
– Не, коментарите са положителни – наистина.
– Идвали ли са хора от Муст? – попита той.
– Сванте и Клас Берг бяха тук, и Стен С иглер, и още няколко души от същия ранг, така че отговорът е да, и още как. Защо питаш?
Защо питаше наистина?
Йоханес и без това знаеше отговора. Естествено, че бяха идвали. Видя как Бека го гледа подозрително и дращи скалпа си с ръка и изведнъж го споходи неочаквано и силно желание да ѝ разкаже. Разбира се, знаеше, че не може, със сигурност ги подслушваха. Той се замисли и отново претегли алтернативите. С помни си отчаяната воля за живот, която изпита, докато потъваше към дъното.
– Имаш ли нещо за писане? – каза той.
– Да. Да, имам.
Тя се разтърси в чантата си, извади химикалка и малко жълто кубче с листчета и му ги подаде.
Йоханес написа:
Трябва да се махнем оттук.
Ребека Форшел прочете бележката и погледна изплашено към пазачите отвън. Те обаче гледаха отегчено в смартфоните си и тя написа с разкривени, нервни букви:
Сега?
Йоханес отговори:
Сега. Откачи ме от апарата и остави тук чантата и телефона си. Ще се престорим, че отиваме до павилиона.
Да се престорим?
Ще избягаме.
Ти луд ли си?
Искам да ти разкажа, но тук не може.
Какво да ми разкажеш?
Всичко.
Пишеха бързо, с една и съща химикалка, която си подаваха. Но Йоханес се поколеба и я погледна също толкова тъжно и изгубено, колкото и преди. Сега обаче в очите му имаше и частица от това, което така ѝ бе липсвало, неговия боен дух. И този път тя не изпита единствено страх.
Не възнамеряваше да бяга с него и изобщо да напуска болницата, пълна с охранители, военни и параноя. Но би било прекрасно, ако той наистина искаше да говори, а и може би малко движение щеше да му се отрази добре. Пулсът му беше повишен, но равномерен, а Йоханес беше силен. Сигурно можеха да намерят някое кътче, където нямаше да ги чуват.
Знаеше обаче, че не е добра идея да пренебрегне лекарите и да откачи банката и апарата, затова взе ново листче и написа:
Ще се обадя да обясня.
Позвъни на персонала, а междувременно той отговори:
После ще отидем на едно място, където никой не може да ни открие.
Стига, помисли си тя. С тига.
От какво искаш да избягаш?
От Муст.
Тя написа:
Сванте ли?
Той кимна, или поне така ѝ се стори. Знаех си, извика тя наум. Когато отново хвана химикалката, ръката ѝ трепереше. Гърдите ѝ пулсираха, а устата ѝ беше пресъхнала.
Направил ли е нещо?
Той не отговори, нито кимна. Просто се загледа през прозореца към магистралата и Ребека прие това за потвърждение. Написа:
Трябва да го докладваш.
Йоханес я погледна така, сякаш искаше да ѝ каже, че не е толкова просто.
Или да се обърнеш към медиите. Микаел Блумквист звъня преди малко. Той е на твоя страна.
– На моя страна – измърмори той и направи гримаса.
Грабна химикалката и надраска няколко нечетливи изречение. Ребека се вторачи в думите.
Не разчитам, написа тя, макар че в действителност може би знаеше какво пише.
Йоханес поясни:
Не знам дали е добре човек да е на моя страна.
В нея се обади някакъв нов инстинкт за самосъхранение. С тези думи Йоханес като че се отдалечаваше от нея. Или дори сякаш вече не бяха „ние“, в съюз, ами съпруг и съпруга, които не непременно си принадлежаха. Зачуди се дали по-скоро не трябва тя да избяга от него.
Погледна пазачите отвън и опита да състави план. Откъм коридора обаче се чуха стъпки и лекарят, онзи с рижата брада, влезе и попита какво има. Не ѝ хрумна нищо друго, затова каза, че Йоханес се чувства по-добре и има достатъчно сили за разходка.