Определено не смяташе да разговаря с Микаел Блумквист, който го бе търсил, нито дори с комисар Бублански, който му звънеше вече за трети път. Трябваше да запази хладнокръвие.
В куфарчето си носеше засекретени документи за руската кампания за дезинформация. Документите не бяха чак толкова важни, поне в сравнение с някои други, но представляваха достатъчно добро извинение за разговор на четири очи с Йоханес. Не трябваше да присъстват охранители, а Сванте трябваше да бъде силен както винаги. В сичко щеше да се нареди. Или поне така си втълпяваше.
Каква беше тази миризма? Може би на амоняк, на дезинфектант, или просто на болница? Огледа фоайето, изплашен, че журналистите може би дебнат там, че Блумквист ще изскочи отнякъде и ще разобличи най-мрачните му тайни. Но не видя никого, единствено пациенти и близките им, както и медицински сестри в бели униформи. Санитар буташе блед мъж на носилка, който изглеждаше, все едно ще издъхне всеки момент, но Сванте не му обърна особено внимание.
Загледа се в пода, пренебрегвайки външния свят. Въпреки това обаче долови нещо с периферното си зрение и се обърна. До банкомата, с гръб към него, стоеше висока, слаба жена със сиво сако.
Това не беше ли Бека? Определено беше тя. Разпозна стойката и начина, по който се беше привела напред. Дали да не отиде и да размени няколко думи с нея? Не, помисли си, това по-скоро беше възможност да поговори насаме с Йоханес, като си спести встъпителната реч за засекретените документи, така че се отправи към асансьорите. След няколко крачки обаче се обърна, може би защото му щукна, че Ребека не беше сама. Но сега не я видя.
Може би все пак се беше объркал? Вероятно, но всъщност не го и интересуваше. Тъкмо се канеше да продължи нататък, когато забеляза голямата колона до банкомата. Да не би тя да се криеше от него? Това би било смахнато. Обзе го неприятно усещане и той тръгна към колоната. П ристъпваше колебливо, но след малко забеляза, че встрани наистина се подава нещо, което приличаше на сакото на Ребека, така че забърза крачка.
Чудеше се какво да ѝ каже, а може би дори успя да се ядоса – какви бяха тия глупости, да се крие от него? В следващия миг обаче внезапно се препъна и падна. Не се спря, за да разбере какво е станало, защото долови някакво движение и чу отдалечаващите се стъпки. Изруга, изправи се на крака и тръгна след тях.
ЧАСТ 3
ДА СЛУЖИШ НА ДВАМА ГОСПОДАРИ
Двойните агенти се преструват на лоялни, но в действителност служат на някого другиго.
Понякога мисията им от самото начало е да се внедрят в редиците на врага и да размътят водата.
Друг път сменят политическата си ориентация или биват привлечени със заплахи или изкушения.
В някои случаи така и не става ясно за кого всъщност работят. Възможно е самите те да н знаят.
Глава 25
27 АВГУСТ
Катрин Линдос все още не беше яла, само пийна малко чай, докато четеше за Форшел и Еверест. Отново и отново си припомняше срещата с просяка на Марияториет, сякаш решаваше загадка. И всеки път думите му звучаха все по-отчаяно.
Но в мислите ѝ се появяваха и болезнени спомени, от детството и края на пътуването до Индия и Непал, когато тънеха в нарастваща мизерия и в крайна сметка напуснаха Катманду и се отправиха към Кумбу. Не стигнаха кой знае колко далеч. Абстиненцията на баща ѝ беше твърде тежка. Но все пак видяха местното население и колкото повече се замисляше над съобщението от Микаел, толкова повече се чудеше дали не бе разпознала просяка не само от „Фрийк Стрийт“, ами и от долината Кумбу. Ето защо му изпрати нов въпрос, въпреки че той още не беше отговорил на първия:
Просякът шерп ли е бил?
Веднага получи отговор:
Не трябва да говоря с теб. Ти си от конкуренцията.
Предният ти есемес беше достатъчно издайнически.
Аз съм идиот.
А аз съм врагът.
Именно. Би трябвало да ме накълцаш в следващата си колонка.
Подострям си ножовете.
Липсваш ми, написа той.
Недей, помисли си тя. Недей. Но въпреки това се усмихна неохотно: Най-накрая. Но не смяташе да му отговаря. В место това отиде в кухнята, разтреби, пусна Емили Харис и усили звука. Когато се върна във всекидневната, видя, че Микаел ѝ е пратил още едно съобщение.
Може ли да се видим?
За нищо на света, реши тя. За нищо на света.