Навън валеше дъжд. Виеха сирени, а по коридора се приближаваха стъпки, ритмични и самоуверени. Отново беше Галинов и тя стана и отвори вратата. Галинов ѝ се усмихна. Знаеше, че той споделя омразата ѝ, както и вълнението ѝ.
– Може би все пак имаме малко обнадеждаващи новини.
Тя не отговори.
– Нищо кой знае какво – продължи той, – но може да се окаже добро начало. Жената, с която Блумквист е бил на острова, преди малко се е настанила в хотел „ Людмар“ в Стокхолм.
– И?
– Тя живее в града, нали? Тогава защо ѝ е да ходи на хотел, ако не за да се срещне с някого, който не иска да се видят в дома на единия или другия?
– Като Блумквист?
– Именно.
– Как смяташ, че трябва да постъпим?
Галинов прокара ръка през косата си.
– Мястото не е много удачно. Има много хора, дори вечерно време. Има открити ресторанти. Но Марко...
– Грижи ли създава?
– Не, не, напротив, налях му малко акъл. Казва, че може да прати кола, която да чака в готовност зад ъгъла. При това линейка, която на един от неговите хора му щукнало да открадне. А аз...
– Ти, Иван?
– Може и аз да изиграя роля. Оказва се, че с Блумквист имаме общи интереси, ако може да се вярва на Б огданов.
– Как така?
– И двамата се интересуваме от шведския министър на отбраната и някогашните му дела.
– Добре – каза тя и се почувства малко по-силна. – Действай.
Ребека още не беше успяла да осмисли информацията. Но вече не се и опитваше. Знаеше, че тепърва ще чуе най-лошото.
– Днес осъзнаваме, че Стан Енгелман е избрал за съпругата си именно експедицията на Виктор Гранкин, защото е бил убеден, че той е един от тях – продължи Янек. – Но в действителност Гранкин е разследвал синдиката и се е ядосвал все повече. Според мен Йоханес, със способността си да гради връзки и доверие, го е склонил да говори за това, посял е семето, така да се каже. Мисля, че Клара е осъществила започнатото от Йоханес.
– Какво имаш предвид?
– Клара накара Виктор да облекчи сърцето си. Мисля, че двамата се подбуждаха един друг. Тя му разказваше каква свиня е мъжът ѝ у дома, а Виктор допълваше с истории за отношенията на Стан със Звезда Братва.
– Любовта ги е карала да споделят – каза тя.
– Да, може би е така. Във всеки случай това е теорията на Йоханес. Но това всъщност не е толкова важно. Проблемът беше, че колкото и да внимаваха, историята все пак се разчула чак до Манхатън.
– Някой се е разприказвал?
– Бедният ви шерп.
– Моля?
– За жалост.
– Нима не би клюкарил.
– Не мисля, че той го е възприемал така – продължи Ковалски. – Платено му е било да се грижи за Клара и да докладва за всичко, случващо се в базовия лагер. От негова гледна точка си е вършел работата.
– А какво е узнал?
– Не знаем точно, но е разбрал достатъчно, за да се окаже в опасност. Ще стигна дотам. С игурно е обаче, че Енгелман е чул за романса, което само по себе си породило много гняв и подозрения. Скоро други източници му предоставили още сведения и накрая Стан осъзнал какви са залозите. Не само бракът му бил в опасност, ами и бъдещето му като бизнесмен, а може би дори свободата му.
– Откъде другаде е изтекла информация?
– С игурно можеш да се досетиш – каза Ковалски. – А на въпроса как Нима Рита е могъл да се разприказва – не забравяй, че е бил разтревожен и ядосан, също като много други шерпи онази година.
– За религиозните му вярвания ли говориш? – попита тя.
– За тях и за съпругата му Луна. Клара се е отнесла с нея доста зле, нали? Така че Нима е имал и личен мотив да не бъде чак толкова предан към нея.
– Несправедлив си към него, Янек – намеси се Йоханес. – Нима не искаше да навреди на никого. И той като Виктор се разкъсваше поради лоялността си. Хората му казваха: направи това, направи онова. Носеше всичко на раменете си, получаваше заповеди и контразаповеди, и накрая това го пречупи. Наложи му се да тегли твърде голям товар и въпреки това именно той изпитваше угризения на съвестта, а не другите.
– Извинявай, Йоханес, аз присъствах само косвено, така да се каже.
Може би е по-добре ти да продължиш – каза Янек.
– Не знам – отвърна Йоханес кисело.
– Обеща да ми разкажеш – каза Ребека.
– Така е. Но се ядосвам, когато се приписва вина на Нима. Той страда повече от достатъчно.
– Виждаш, Ребека. Йоханес е добър човек, не си мисли нищо друго. Винаги защитава слабите – каза Ковалски.