Микаел нямаше отговори, знаеше единствено, че най-вероятно всичко е свързано с Нима Рита и Еверест, но като нищо можеше да има и други фактори, за които дори не подозира, да кажем, вземане-даване с Енгелман в Манхатън, или може би някаква руска следа – все пак целият живот на Форшел сочеше натам.
Е, предполагаше, че скоро ще разбере. Това е нещо голямо, помисли си развълнувано. Много голямо. Но всъщност нямаше как да е сигурен. Трябваше да запази хладнокръвие. Извади телефона си и написа на Катрин чрез „Сигнал“:
Извинявай, имах отчайващ ден, но почти съм при теб. И пак се извинявам, но ще те помоля да ми помогнеш с едно нещо. След малко ще ти разкажа. Нямам търпение да се видим.
Прегръдки,
След това си спомни съобщението, което беше получил преди малко. О твори го и го прочете. Беше любопитно. Донякъде отговаряше на въпросите му и той се запита дали не беше свързано с телефонния разговор, или напротив, може би бе пратено от човек от другия лагер, каквито и да бяха лагерите в историята. Пишеше следното:
Подшушнаха ми, че се интересуваш от станалото на Еверест през май 2008. Препоръчвам ти да проучиш Виктор Гранкин, водача на експедицията, загинал в планината. Миналото му е много по-интересно от общодостъпната информация. Там се крие ключът към всичко. Гранкин е причината Йоханес Форшел да бъде изгонен от Русия през есента на 2008.
Няма публични източници, но с твоя опит сигурно можеш да се досетиш, че биографията му е съчинена, за да служи като фасада. Временно се намирам в Стокхолм и съм отседнал в хотел „Гранд“. Ще се радвам да се видим и да поговорим. Разполагам с писмени документи.
Буден съм до късно. Стар, глупав навик. А и часовата разлика си казва думата.
Чарлс? Кой, по дяволите, беше Чарлс? Звучеше като да е от някоя американска разузнавателна служба, но можеше да бъде и нещо коренно различно, дори капан. Беше малко зловещо, че е отседнал в „Гранд“, който се намираше до отсрещния край на моста, точно до „Людмар“. От друга страна, почти всички заможни или важни чужденци отсядаха там, така че може и да беше просто съвпадение.
Но не му се вярваше. Не, хер Чарлс можеше да почака. Телефонният разговор му беше повече от достатъчен, а и изпитваше угризения на съвестта заради Катрин, така че мина забързано покрай „Гранд“, влезе в „Людмар“ и хукна нагоре по стълбите.
Глава 27
НОЩТА СРЕЩУ 28 АВГУСТ
Ребека не знаеше какво е забъркала и какви ще са последствията за нея и момчетата. Но не виждаше друг изход. Не можеха да си мълчат, не и за нещо такова. Сега седеше свита в кафявия фотьойл, с чаша вино, и гледаше как Йоханес и Янек Ковалски си шепнат в кухнята. Криеха ли още нещо от нея? Беше убедена в това, а и дори не беше сигурна, че чутото е напълно вярно.
В историята имаше дупки, но Ребека все мак мислеше, че вече разбира какво се е случило на Еверест. Разказът безспорно звучеше логично и тя се замисли колко малко бяха знаели, не само в базовия лагер, ами и впоследствие, когато свидетелските показания бяха събрани в едно цяло.
Ясно беше, че Нима Рита се е качил два пъти и е свалил Мадс Ларсен и Шарлот Рихтер, но никой не бе разбрал, че се е върнал трети път, нито пък той самият го бе споменал в интервютата или при последвалото разследване. Това обаче обясняваше защо С юзан Уедлок, ръководителката на базовия лагер, не можа да го открие вечерта.
Трябва да е било към осем, ако Ребека бе разбрала правилно обясненията на Йоханес. По това време вече започваше да се стъмва, а паднеше ли мрак, непоносимият студ ставаше още по-страшен. Но въпреки това Нима бе тръгнал нагоре, в отчаян опит да спаси Клара Енгелман. Още тогава състоянието му било тежко. Когато Йоханес го видял да си проправя път през виелицата, Нима вървял с приведена глава и без кислородна маска, а светлината от челника му блуждаела по преспите.
Бузите му били тежко измръзнали. Той дълго време не забелязал Йоханес и Сванте, докато те – щом се уверили, че не им се привижда – го гледали като дар божи. Йоханес едва стоял на краката си. Бил на път да се превърне в третата жертва тази вечер. Но Нима Рита това не го интересувало. „Must get Mamsahib“, това били единствените му думи.
„Must get Mamsahib.“ Сванте му викнал, че е безсмислено. Тя била мъртва. Но Нима Рита не го послушал, дори когато Сванте изкрещял:
– Така ще ни погубиш. Ще спасиш мъртвец, за сметка на двама живи.