Нима Рита обаче просто продължил нагоре. Изчезнал в бурята и това било последната капка. Йоханес отново се строполил и този път не могъл да стане, нито сам, нито с помощта на С ванте. Не можеше да си спомни какво е станало след това или колко време е минало. Само че настанал мрак, той замръзвал, а Сванте му казал:
– Да го вземат дяволите, не искам да те оставя, Йоханес. Но трябва, съжалявам, иначе и двамата ще умрем.
Сложил ръка на главата му, а после се изправил. Тогава Йоханес осъзнал, че ще остане сам. Че ще умре от студ. Но тогава чул виковете, нечовешкия вой. Ребека отказваше да приеме, че станалото е толкова непростимо. Не беше красиво, но беше човешко. Там горе важеше друг морал, не можеше да се съди със същите критерии като тук, а самият Йоханес не беше направил нищо нередно, не и тогава.
Бил е твърде изтощен, за да може изобщо да разбере какво става, и именно затова, независимо от последвалите събития, Ребека искаше Йоханес да разкаже всичко на журналист като Блумквист, който бе способен да вникне в историята, да проумее психологическата ѝ дълбочина и да разгадае плетеницата. Но това може би беше грешка. Може би имаше по-страшни неща, за които още не знаеше.
Не ѝ се струваше невъзможно, особено сега, докато Йоханес шепнеше развълнувано в кухнята, а Янек клатеше глава, разперил ръце. Божичко, каква идиотка беше. Може би наистина трябваше да опитат да премълчат всичко, заради момчетата. Заради нея. Господ да им е на помощ, помисли си тя, след което прокле Йоханес.
Как можеше да ги постави в такава ситуация?
Как бе могъл?
Микаел чуваше как Катрин мънка насън. Беше късно, а той бе ужасно изморен, но не можеше да заспи. Мислите бучаха в главата му, а сърцето му препускаше. По дяволите, изруга той наум. Вече беше преживял доста неща, но въпреки това беше развълнуван като стажант преди първия си голям репортаж. Завъртя се и отново се замисли за това, което му бе казала Катрин:
– Онзи Гранкин не беше ли и той военен?
– Защо го казваш? – зачуди се Микаел.
– На такъв прилича – отвърна тя.
Сега думите ѝ му се струваха напълно верни. Имаше нещо в излъчването му, в изпънатото му тяло, което навяваше асоциации с висш офицер. Обикновено Микаел не би обърнал внимание на нещо такова. Хората можеха да напомнят на какво ли не, без това да има общо с реалността. Но съобщението от мистериозния Чарлс също намекваше за нещо такова. Пишеше даже, че Гранкин бил причината за изгонването на Форшел от Русия, което определено звучеше интересно.
Тази информация заинтригува Микаел още щом я прочете, но възнамеряваше да провери фактите утре сутринта, преди срещата със семейство Форшел. Само че сега така и така не можеше да заспи. По-добре беше да се възползва и да свърши малко работа, нали? Само да не събудеше Катрин. Вече се чувстваше гузно заради нея. Стана бавно и внимателно, изниза се на пръсти и седна в банята с телефона си. Виктор Гранкин, промърмори Микаел. Виктор Гранкин?
Разбира се, беше глупаво, че не го е проучил по-добре. От друга страна, нямаше представа, че Гранкин би могъл да има интересно минало, което няма нищо общо с експедицията. Че би могъл да се окаже нещо повече от планински водач, който се влюбил в омъжена жена, взел грешни решения и загинал. Но действително биографията му изглеждаше твърде подредена и обща.
Факт беше, че е бил опитен катерач, покорил много от най-трудните върхове на света: К2, Айгер, Анапурна, Денали, Серо Торе и Еверест, разбира се. Но с изключение на това, в интернет нямаше почти никаква конкретна информация, само че е работил като консултант за туристически агенции.
Какво означаваше това всъщност? Микаел не откри много по въпроса, но накрая попадна на снимка на Гранкин заедно с руския бизнесмен Андрей Косков. Косков, помисли си той. Не беше ли чувал това име някъде?
Да, за бога. Точно така. Косков беше бизнесмен и разобличител в изгнание, който през ноември 2011 година разкри връзки между руското разузнаване и организираната престъпност. Не много след това, през март 2012 година, умря, докато се разхождаше в квартал „Камдън“ в Лондон. Първоначално полицията не видя нищо подозрително, но два месеца по-късно в кръвта му бяха открити следи от Gelsemium Elegans, азиатско двусемеделно растение, наричано понякога heartbreak grass, защото в концентрирани дози може да доведе до спиране на сърцето.
Микаел видя, че отровата не е непозната. Още през 1879 година не кой да е, а Конан Дойл бе писал за нея в „Бритиш Медикъл Джърнал“. Но после растението за дълго време изчезнало от новините и вниманието на хората и едва тогава, през 2012 година, отново се бе заговорило за него, тъй като беше открито в тялото на дефектирал агент на ГРУ на име Игор Попов, загинал в Балтимор, САЩ. Микаел се сепна. От една страна, имаше военно разузнаване и убийства с отрова, а от друга, Форшел, за когото се твърдеше, че е следил дейността на ГРУ и е бил изхвърлен от Русия.