— Успокой се — каза, като отново заговори с предишния си мек глас. — Уплаших те! Прости ми! Понякога в гнева си, неволно злоупотребявам със силата си! Ти беше близо до смъртта… Но, кажи ми, откъде имаш този скарабей?
— Намерих я — избъбрих глуповато, тъй като в този миг съвсем забравих, че намерих пръстена в стаята на Лео.
— Странно — каза Аеша с видимо вълнение. — Същият скарабей5 имаше на шията на моя любим! — и тя се разциври като най-обикновена жена. — Може би прилича на онзи — продължи тя. — Скарабеят, която съм виждала не беше в пръстен. Сега си върви, Холи, и се постарай да забравиш, че си видял хубостта на Аеша!
Като се извърна от мен, тя се тръшна в леглото и скри лицето си във възглавничките. Не помня как съм излязъл от покоите на кралицата и съм се дотътрил до стаята си.
XIV. Заклинанията на Аеша
Часът беше около десет вечерта; аз се тръшнах в постелята и се постарах да събера мислите си, да анализирам всичко, което чух и видях. Но колкото повече мислех, толкова по-малко разбирах. Пиян ли съм бил, луд, или съм бълнувал? Възможно ли е аз, човек положителен, в най-общия смисъл, имащ известни познания в науките, напълно недоверчив съм всевъзможните фокуси, които в Европа се наричат „свръхестествени явления“, да допусна, че в течение на няколко минути, съм разговарял с жена, родена преди 2000 години! Мистификация ли бе това или нещо друго? Какви бяха тия фигури, които видях в съда? Какво да мисля за тая удивителна, поразяваща хубост?
Улових се за косата, скочих от леглото; чувствах, че ще полудея. Какво си е помислила за скарабея?
Този скарабей, взет от сандъка на Винси, който бе донесъл преди двадесет и една година, е принадлежал на Лео… Възможна ли е цялата тази история? Ако е вярна, може би Лео е онзи човек, когото чака „Тя“ — починал, който трябва да се прероди! Невъзможно! Но щом тая жена е могла да преживее 2000 години, всичко друго е възможно! Може би аз самият съм се превъплътил от някое забравено лице или от някой далечен прародител. За щастие, аз нищо не помня от миналото си! Тази мисъл ми се видя толкова чудновата, че прихнах да се смея; като се обърнах към изваяното изображение на мрачния войник, намиращ се на стената, силно извиках: Кой знае, стари приятелю! Може би съм живял в едно и също време с теб! Кълна се в Йова! Може би аз да съм бил ти, а ти — аз! След това отново се засмях; смехът ми екна странно под свода; като че ли духът на войника се бе слял ведно с мен.
Спомних си, че отдавна не съм виждал Лео; взех лампата и се промъкнах към входа на неговата спалня. Нощният бриз разклащаше завесата. Вмъкнах се в стаята и се озърнах. При светлината на лампата видях Лео да спи. До него, държейки ръката му в своите ръце, облегната на леглото, полулежеше Устана и дремеше. Двамата представляваха прекрасна гледка. Бедният Лео! Бузите му горяха, под очите му се бе образувала сянка и той дишаше на пресекулки.
Страхувах се за него. Ако умре, ще остана сам на света. Тогава започнах да се моля от все сърце на Бога да спаси моето момче и да запази живота му.
Излязох от стаята и се завърнах в моята, но не можах да заспя. Мисли, видения, халюцинации — всичко това ме объркваше. И над всичко стоеше образът на онази ужасна, омайна жена, с нейната поразителна хубост.
Забелязах в стената тясна дупка, която не бях открил по-рано. Взех лампата и започнах да я изследвам: водеше към тесен коридор; не беше твърде приятно откриването на таен коридор, който водеше към спалнята ми и по който могат да минат хора, за да проникнат в нея, когато спя. Тайникът ме заведе до каменна стълба; слязох по нея и се озовах в тунел, прокопан в скалата, точно под нашите стаи.
Вървях безшумно напред; като изминах петдесетина ярда, стигнах до трети коридор. Внезапно лампата ми угасна; намерих се в непроницаема тъмнина. Какво да правя? Ужасно беше да вървя в тъмнината, но не можех да стоя тук цяла нощ. Продължих, без да знам накъде и някъде в далечината забелязах крехък лъч; напредвах бавно, опирайки се до стената и с приглушен в себе си страх. След като изминах още петдесетина крачки, крехкият светлик се превърна в широка светла бразда. Светлината бавно се приближаваше към мен, и изведнъж: — о, небеса! — застинах пред прозрачна завеса и видях малка пещера, прилична на гробница, осветена от белия пламък на огъня, който гореше по средата. От ляво имаше каменно легло, върху което се виждаше, както ми се стори, труп, покрит с бял саван. Другото легло бе покрито с брокат. Над огъня се бе надвесила фигурата на жена, която гледаше пламъка. Тя бе коленичила гърбом към мен и бе завита в тъмна мантия; изглеждаше като монахиня. Не знаех какво да правя. Внезапно тя се изправи на крака, смъкна тъмната роба и познах Аеша.
5
Един учен египтолог, комуто показах този хубав скарабей, ми каза, че никога не бил виждал подобна. Мисля, че този скарабей е играл важна роля в трагичната история на принцеса Аменатрес и на нейния възлюбен, жрецът на Изида, Каликрат.