По-нататък видяхме още много гробове. Описанието им е дълго и невъзможно. Всички трупове; благодарение на изкусното балсамиране, бяха много добре запазени, сякаш хората бяха вчера умрели. Нищо не можеше да ги разтревожи в пещерата, не ги засягаше нито горещината, нито студът, нито влагата; ароматните вещества, с които бяха пропити, ги предпазваха от разруха.
Последният гроб, който посетихме, възбуди в мен дълбоко съчувствие… Там лежаха два трупа. Махнах савана и видях един млад човек и една цветуща девойка, притиснати един о друг. Главата на девойката бе положена върху ръката на младия човек, устните на когото целуваха нейното чело. Разтворих платнената дреха на мъжа и открих дълбока рана в сърцето; също и девойката бе починала от нож. Над тях прочетохме кратък надпис: „Венчани от смъртта!“
— Какво се е случило с тая млада двойка?
— Ето каква е участта на човека! — се обърна към мен Аеша; гласът й трепереше. — Ние всички сме обречени на смърт и забрава! Дори и аз, макар да живея толкова отдавна! Загдето съм живяла толкова дълго и съм узнала тайната на смъртта, природата жестоко ще ми отмъсти.
Дълго мълча.
— Ние всички ще заспим, ще се пробудим, ще живеем и отново ще заспим, докато умре и самият свят, докато изчезне от земята всичко живо! Но за нас двамата ще има ли край? Когато денят и нощта, животът и смъртта, когато всичко свърши и изчезне, каква ще бъде нашата участ, Холи? Кой може да знае това?
Аеша измени гласа си и начина на говорене, после добави:
— Доволен ли си от видяното, мой чуждоземни гостенино, или желаеш да ти покажа и други чудесни гробове? Искаш ли да те заведа и да ти покажа мястото, където лежи Тиано, най-могъщият крал на Кор… неговият разкошен гроб изглежда се подиграва над нищожеството на човека!
— Достатъчно видях, кралице! — отговорих аз, — Моето сърце е смутено от могъществото на смъртта; човекът е слабо същество и не може да търпи гледката на праха и разрушението, което го очаква в края на краищата. Да напуснем това място, Аеша!
XVII. Обяснението
Придружени от немите слуги, които носеха лампите предпазливо, като вода в съд, ние стигнахме до стълбата, която водеше към покоите на кралицата. Там поисках да се простя с нея, но ме задържа.
— Елате, Холи — каза тя, — разговорът с теб ми доставя удоволствие! Помисли само: цели 2000 години не съм имала с кого да разменя думица! Разтвори завесата, седни до мен, ще хапнем плодове и ще си поговорим. Виж, аз отново ще ти покажа лицето си! Аз те предупреждавах, Холи, но ти не искаше да ме чуеш!
„Тя“ отметна тюленото си було и застана пред мен сияеща, със своята ослепителна хубост, гъвкава, грациозна, като бляскава змия. Устремила към мен чудните си очи — по-ужасни от тия на гущера, тя със сигурност ме омагьоса със своята хубост; смехът й звънтеше като сребърно звънче. Ново настроение я обхвана. Сега тя не беше оная ужасно разгневена жена, която бях видял да проклина своята съперница; не беше убийствено студена, както в съда; мрачна и тържествена, както в гробниците на пещерите. Сега тя приличаше на тържествуваща Афродита. Животът, лъчезарен и удивителен, сияеше върху лицето й, в цялата й фигура.
Бях толкова очарован от нейната вълшебна хубост, че бях готов да забравя безобразната си грозота, ако Аеша не ме подсети, заявявайки ми, че нейната хубост не е за мен.
От съжаление към мен и като видя обхваналото ме вълнение, за да ме успокои, тя започна да ме разпитва за Исус Христос. Разказах й за него и добавих, че у арабите съществува друг пророк на име Мохамед, който проповядвал нова вяра и е имал много последователи.
— Аха, разбирам! — каза Аеша. — Две нови религии… Забележи, Холи! Всяка религия обещава на последователите си бъдещ живот! Религии се появяват и изчезват, цивилизации се появяват и загиват, всичко минава и се забравя — неизменими остават светът и човешката природа. Ако човек се въодушевяваше от тия надежди, сам би работил за спасението си!…
После Аеша добави:
— Холи, май ти омръзнах с бърборенето си. Защо седиш мълчалив? Искаш ли да те запозная с моята философия? Ти ще станеш най-ревностният ми ученик; ние двамата ще открием религия, която ще затъмни всички други… Ах, да! Ще отида да прегледам болния юноша, лъва, както го нарича Биллали! Не се страхувай, Холи! Аз не лекувам с вълшебство. Казах ти вече, че не умея да върша вълшебства, а само умея да управлявам силите на природата. Иди си сега; аз ще приготвя лекарство и ще дойда.7
7
Аеша добре знаеше химията, която й служеше за занятие и развлечение. Една от пещерите представляваше лаборатория; постигнатите от Аеша резултати са просто поразителни.