Лео промълви нещо в отговор на това удивително предложение, а Аеша се засмя, виждайки смущението му.
— Също и ти, Холи! — продължи тя. — И за теб ще направя същото; и ти ще бъдеш вечно млад и силен!
— Благодаря ти, Аеша — отговорих аз с достолепие, — но ако в това странно място, където искаш да ни заведеш, бихме могли да се избавим от смъртта, която настъпва за всеки човек, то… благодаря, но това не ми е необходимо. Светът не е толкова добър към мен, за да не искам да го напусна. Земята е жестокосърдечна майка, тя храни своите деца с камъни и утолява жаждата им с горчива вода. Кой би могъл да увековечава битието си? Кой би искал да носи тежестта на спомените от минали любови, от минали горести и скърби, от спомените на мъдростта, която не дава никому утешение?
И колкото и да ме убеждаваше Аеша, аз решително отказвах предлаганото ми безсмъртие. Тогава тя промени разговора.
— А сега — обърна се тя към Лео, — кажи ми Каликрат, как ме намери! Вчера, през нощта, ти каза, че мъртвият Каликрат бил твой прадядо, нали? Разкажи ми всичко подробно!
Лео й разказа цялата удивителна история на сандъка и на амфората. Аеша го изслуша внимателно.
— Виждаш ли — обърна се тя към мен, — Аменартас, царствената дъщеря на Нил, ме е мразила, както и аз я мразя; тя сама доведе своя любим в моите обятия. Аз го убих, а сега той се връща при мен! Ти, мой Каликрат, ще искаш ли да мъстиш на своята прабаба? Ето — продължи тя, като коленичи пред Лео и разтвори дрехата си на гърдите, — прободи сърцето ми! Вземи този нож, който е дълъг и остър, едно отлично оръжие за отмъщение и ме убий. Убий ме, убий ме!
Лео я изгледа, протегна ръка и я приласка.
— Стани, Аеша — печално каза той. — Ти добре знаеш, че няма да го сторя. Аз се намирам в твоя власт, аз съм твой верен слуга! Как мога да те убия! По-скоро бих сложил край на своя живот!
— Ти вече ме обичаш, Каликрат! — отговори тя, усмихвайки се. — Разкажи ми за твоята страна, за твоя велик народ! Ти сигурно ще искаш да се върнеш, но аз се радвам, защото ти не можеш да живееш в тия пещери. Ние ще заминем от тук, не се страхувай, аз зная пътя; ние ще отидем в твоята Англия и там ще живеем! Две хиляди години очаквах този ден и с радост ще напусна тия ужасни пещери и този мрачен народ! Ти ще управляваш Англия…
— Но Англия си има кралица! — я прекъсна Лео.
— Какво от това? — възрази Аеша. — Ще я свалим от престола!
Ние й обяснихме, че е невъзможно да се направи това, защото тогава самите ние ще загинем.
— Странно нещо! — извика Аеша с удивление. — Кралица, която обича своя народ! Вероятно светът много се е изменил!
Ние се опитахме да й обясним, че нашата монархия е обичана и уважавана от всички, че същинската власт е в ръцете на народа, че Англия се подчинява на своите закони.
— Закон! Та какво нещо е законът? — каза тя подигравателно. — Нима не разбираш, Холи? Аз представлявам всеки закон, също и Каликрат! Всички човешки закони са за нас; както северният вятър е за планините! Сега, моля ви, и двамата си идете! Трябва да се приготвя за пътя. Пригответе се и вие, вземете със себе си и слугата. Само не вземайте нищо излишно; след три дни ще се върнем. Ти, Каликрат, можеш да целунеш ръката ми!
Ние отидохме в стаята си. Очевидно бе, че ужасната кралица е намислила да отиде в Англия. Аз потреперих при тази мисъл, защото знаех, Аеша непременно ще даде ход на ужасната си сила.
Нейната горда и властна душа ще поиска да си навакса всички тия дълги столетия на самотност. Тя не може да умре; да бъде убита също не може8; какво би могло да я спре? В края на краищата тя ще сложи ръка на британските владения, може и на цялата страна; с ужасни злодеяния ще направи Англия най-богатата и най-цветущата страна в целия свят.
След дълги размишления дойдох до заключението, че това удивително създание, може да стане оръжие в ръцете на Провидението, за да измени реда на престарелия свят и да го насочи към по-добър живот.
XXIII. Храмът на Истината
Приготовленията за пътуването ни не бяха сложни. Мушнахме в ръчните си чанти дрехи от първа необходимост, по чифт обувки, взехме револверите, една пушка и запас от муниции. Всичко друго оставихме в пещерите.
Преди определеното време, влязохме в покоите на Аеша и я намерихме вече готова, облечена в тъмна мантия.
— Да вървим! — каза тя.
Излязохме от пещерата. Божият свят ни посрещна с носилки и шестима неми носачи. Между тях се намираше и старият Биллали, към когото бях много привързан. Аеша бе решила, с изключение на нея, всички да вървим пешком и ние с удоволствие потеглихме след продължителното бездействие в пещерите. Случайно или по заповед на кралицата, но наоколо не се виждаха хора.
8
Съжалявам, че не можах да узная, дали наистина Аеша е защитена от случайности и е неуязвима. Когато тя предложи на Лео да я убие, това вероятно е било направено, за да изпита влечението му към нея.