Забравих раните си. Аеша втренчи очи нагоре.
Тя напрягаше цялата си воля. Трепереше като тръстика. Проследих погледа й и видях, че на небето се събират тъмни облаци.
— Преди да се смрачи, небето ще бъде по-диво, отколкото моето сърце! — викна Аеша. — Холи, мятай се на коня, тръгваме!
Стигнахме брега на реката. Нагазили до пояс, дружините на Атена бяха готови с копията си да посрещнат конете ни. Планинците, като ги видяха, се хвърлиха в реката и клането се започна. Орос каза на Атена, че един съгледвач видял как Атена, Симбри и гвардията отвели с кола Лео в града Калун.
— Известно ми е — прекъсна го Аеша.
Нашите ескадрони завзеха брега, но бяха отблъснати след атака на неприятеля. Битката се повтори няколко пъти, но нашите все бяха отблъсквани. Най-после Аеша реши, че на войските ни е нужен водач и това ще бъде тя самата. Даде ни знак да я последваме и настъпихме в реката. След знака й за атака нашите войници с дива радост настъпиха. Неприятелят се поколеба и отстъпи. Завзехме брега. Продължихме атаката начело с Аеша. Войските, които идваха след нас, доубиваха войниците на Калун.
Аеша даде знак и спряхме да закусим, а конете да се напият с вода. Съгледвачите ни донесоха, че многобройната армия на Атена пази мостовете и стените на Калун. Малката ни армия не била в състояние да се справи с нея. Аеша не обърна внимание на това донесение. Заповяда да се сменят уморените коне и да продължим да напредваме.
Бурни облаци се събираха на небосклона и вещаеха нещо страшно. Светкавица светна над Калун. Нападахме, а постовете на неприятеля се разбягваха пред нас. Забелязахме голяма войска, развяваща копринени знамена и подсилена с блестяща конница. Когато приближихме, към нас дойдоха посланици. Един придворен ни каза:
— Хеса, чуй думите на Атена. Твоят любим чужденец е пленник в двореца на Калун. Напредвайте, но ние ще разбием малобройната ти войска. Ако случайно победите, любимецът ти ще бъде убит. Затова се върнете в Планината. Атена ти дава мир и живот за твоите хора.
Аеша пошепна нещо на Орос и той извика:
— Няма да има отговор. Вървете си, ако обичате живота, защото смъртта се приближава към вас.
Посланиците с луда бързина се върнаха назад. Аеша се обърна към мене и със страшен глас каза:
— Холи, приготви се да надзърнеш в устата на ада. Исках да ги пощадя, но сърцето ми вещае друго. Холи, да знаеш, че те заплашват, че ще го убият.
Тя се обърна към войската си и извика силно:
— Капитани, не се бойте! Малко сте, но с вас е десет хилядна невидима сила. Следвайте Хеса и не се плашете от посрещалите. Предайте на войниците си да не се страхуват от нищо и да нападат.
След Хеса, през труповете на врага, право в Калун!
Главатарите обиколиха на коне войската и предадоха заповедите на Хеса. Отвсякъде се раздадоха възторжени викове. Издадоха се няколко заповеди и цялата армия се построи като клин, на върха на който беше Аеша.
Противниците ни се спуснаха срещу нас. Грамадна маса от конници и пехота с издигнати копия ни обграждаше. Аеша свали булото си и го размаха над главата си като знаме.
Облаците започнаха веднага да се събират. Притъмня. Затрещяха гръмотевици. Аеша изкрещя и над войските на Калун се изви такава буря, каквато не бях виждал през живота си. Гръмотевиците падаха върху тях, вятърът хвърляше камъни и пръст и така помиташе всичко по пътя си. Адът се беше спуснал наоколо. Напредвахме в него, но той не ни засягаше.
Войските на Калун се разбягаха с ужас и писък. Коне и конници се търкаляха и умираха. Пехотинците бяха вдигани от вятъра и захвърляни на купчини, а отгоре им падаше гръм и ги убиваше. Стените на Калун бяха съборени и отнесени надалече от бурята. Пламъци се виеха в адската тъмнина над подпалени къщи.
От многобройната армия на Атена не остана нито един войник. При това нито едно наше копие не беше окървавено, нито една стрела не беше пусната.
Чух възторжен глас до ухото си:
— Обещах ти бури, Холи, видя ли, че мога да командвам злите сили! Ето, всичко премина. Виж, мостът на Калун е пуст. Ако искаш да знаеш къде е войската на Атена, погледни ония камари. Там са костите на нейната армия.
На моста Аеша застана като на парад и поздравяваше войската от кобилата си. Племената я виждаха за пръв път без воал и започнаха да викат:
— Богинята, богинята! Поклонете се на богинята!