— Обещаваме — отвърна Райли и бързо измъкна своя блекбъри: Хана им изпрати есемеси с новия си номер. Всъщност отдавна мислеше да си смени номера — това беше идеалният начин да се отърве от А. Освен това приемаше смяната като начин да се освободи от всичко, което се беше случило миналия срок. Voila2! Всички скапани спомени изчезват завинаги.
— И така — каза Кейт, след като момичетата приключиха с есемесите, привличайки отново вниманието към себе си. — Относно Ерик. Преодолях го. Пълно е с други хубави момчета, които се разхождат наоколо.
Тя кимна с брадичка към атриума. Група играчи по лакрос от „Роузууд дей“, сред които Ноъл Кан, Мейсън Байърс и по-малкият брат на Ариа, Майк, се мотаеха около фонтана. Майк разказваше някаква история и бясно ръкомахаше. Намираше се твърде далеч от тях, за да чуят както казва, но останалите момчета поглъщаха захласнато всяка негова дума.
— Тези хлапета? — Хана направи отвратена физиономия. — Кажи ми, че се шегуваш. — Някога двете е Мона се бяха споразумели никога да не излизат с никой от отбора по лакрос. Момчетата правеха всичко заедно, от ученето и тренировките във „Филаделфийския спортен клуб“, мрачния фитнес салон на гърба на мола, до яденето на гадни пилешки ордьоври в „Чикфил-А“. Хана и Мона обичаха да се шегуват, че освен това тайно си уреждат групови гостувания с преспиване и взаимно си правят прическите.
Кейт отпи от ментовия си чай.
— Някои от тях са много яки.
— Кой например? — предизвика я Хана.
Кейт проследи с поглед момчетата, докато минаваха покрай бутика на Дейвид Юрман, М.А.С. и „Лъш“, магазина, в който продаваха милион различни ръчно изработени свещи и сапуни.
— Той. — Тя посочи към едно от момчетата, което вървеше най-отзад.
— Кой, Ноъл ли? — Хана сви рамене. Ноъл Кан ставаше, стига човек да си пада по богати момчета, които нямат усет за шегите и сипят наляво и надясно майтапи за тестиси, трето зърно и животни, които правят секс.
Кейт лапна бъркалката си и я задъвка.
— Не Ноъл. Другият. С тъмната коса.
Хана примигна.
— Майк?
— Страхотен е, нали?
Хана се опули. Майк, страхотен? Той беше шумен и дразнещ, и недодялан. Добре де, може би не беше съвсем зле — имаше същата синьо-черна коса, дългуресто тяло и ледено сини очи като на Ариа, но все пак…
Внезапно Хана усети как я обзема собственическо чувство. Работата беше там, че Майк я следваше от години като изгубено кученце. През един уикенд в шести клас, когато Хана, Али и останалите гостуваха на Ариа, Хана се събуди посред нощ, за да отиде до тоалетна. В тъмния коридор се протегнаха две ръце и я хванаха за гърдите. Хана извика, а Майк, тогава в пети клас, отстъпи назад.
— Извинявай. Помислих те за Али — рече той. След миг се наведе и я целуна. Хана не се възпротиви, вътрешно поласкана — тогава тя беше пълничка, грозна и смотана, и момчетата не се избиваха за нея. Технически погледнато, това беше първата й целувка.
Хана се обърна и погледна Кейт. Чувстваше се напрегната, като тенджера под налягане.
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, скъпа, но Майк харесва мен. Не си ли забелязала как ме зяпа всяка сутрин в „Стийм“?
Кейт прокара пръсти през кестенявата си коса.
— Аз също съм в „Стийм“ всяка сутрин, Хан. Няма как да се разбере кого гледа.
— Така е — намеси се Наоми, отмахвайки от лицето си няколко кичура от израсналата си, изрусена до бяло коса. — Майк ни гледа всичките.
— Да — рече Райли.
Хана притисна пръстите си с френски маникюр към бедрото си. Какво ставаше тук, по дяволите? Защо тия двете толкова стабилно поддържат Кейт? Хана беше кралицата в училище.
— Ще я видим тая работа — изръмжа тя и се изпъчи. Кейт вирна глава, сякаш искаше да каже: „Така ли?“.
След това се изправи.
— Знаете ли какво, момичета? Внезапно ми се припи червено вино. Искате ли да мръднем към „Рив Гош“?
Очите на Наоми и Райли светнаха.
— Абсолютно! — отвърнаха те в унисон и също се изправиха.
Хана изписка ядосано и всички спряха. Кейт прехапа долната си устна с изражение на фалшиво съчувствие.
— О, Хан! Ти наистина ли си толкова… разстроена заради Лукас? Наистина вярвах, че не ти пука.