— В „Кинг Джеймс“ — изненадващо рече Майк.
Хана го погледна предпазливо.
— Никакъв „Рив Гош“. — С нейния късмет щеше да се окаже, че Лукас е техният келнер. Tres3 неловко.
— Знам — отвърна Майк. — Отиваме на пазар.
Хана сбърчи нос.
— Ха.
— Сериозно говоря. — Майк протегна ръце. — Искам да пазаруваш цяла вечер. Знам, че вие, момичетата, обичате да го правите и искам да те направя щастлива.
Сериозното изражение на лицето му не се промени. Хана рязко смени скоростите.
— Тогава да тръгваме, преди да си решил нещо друго.
Те потеглиха по заобиколните улички, като Хана намаляваше скоростта всеки път, когато видеше знак за преминаващи елени — по това време на годината те бяха ужасно невнимателни. Майк пъхна един диск в уредбата на колата. Разнесе се пулсиращ бас, последван от виещия глас на певеца. Майк веднага започна да пее. Хана разпозна песента и също тихичко започна да припява. Майк я погледна.
— Знаеш ли кои са тези?
— Лед Цепелин — отвърна безизразно Хана. Бившето гадже на Хана, Шон Ейкърд, се беше опитал да влезе в една група миналото лято, но реши, че са твърде мрачни за чистия му, непорочен слух. Веждите на Майк се стрелнаха изненадано нагоре. — Какво, да не мислиш, че слушам Майли Сайръс? — сопна му се тя. — Или Джонас брадърс? — Всъщност Кейт слушаше Джонас брадърс. Както и разните бродуейски музики.
Когато стигнаха до мола, и двамата пееха текста на „Dazed and Confused“. Майк знаеше наизуст всеки ред и дори направи драматично китарно соло, което накара Хана да се превива от смях.
Паркингът беше претъпкан. Вляво се намираше „Хоум Депо“, вратите на „Блумингдейл“ бяха в средата, а висшата мода — с магазини като „Луи Вюитон“ и „Джими Чо“ — се кипреше вдясно. Когато излязоха на чистия нощен въздух, Хана чу как някой изпъшка. Един мъж стоеше до бялата си кола на паркинга на „Хоум Депо“ и се опитваше да качи нещо, което приличаше на резервоар с пропан-бутан в багажника на колата си. Когато се отмести встрани, тя забеляза надписа на вратите. Полиция Роузууд. Мъжът имаше ъгловато чене и остър нос. Изпод черната му вълнена шапка стърчеше кичур тъмна коса.
Уайлдън?
Хана го наблюдаваше как вдига втори резервоар, опитвайки се да го нагласи до първия. Какво, да не би у тях да нямаше нормално отопление? Зачуди се дали да не му махне с ръка, но след това бързо се извърна. Уайлдън беше заявил пред пресата, че те са си измислили за трупа на Иън в гората. Беше настроил целия град срещу тях. Задник.
— Да вървим — каза тя на Майк, като за последен път погледна към Уайлдън. Той беше затворил багажника и говореше по телефона си напрегнато. Хана се сети за времето преди няколко месеца, когато той ходеше с майка й. Беше преспал у тях и на сутринта Хана чу шепот в коридора. Когато надникна навън, видя Уайлдън да стои напрегнат до прозореца, загледан в двора. Гласът му беше прегракнал и суров. С кого говореше, по дяволите? Да не беше сомнамбул? Хана се върна в леглото, преди да успее да я забележи.
Всъщност какво намираше майка й в този тип? Уайлдън беше сладък, но не чак толкова. Когато Хана се засече с него в банята, той дори не изглеждаше впечатляващо полугол. Хана въобще не си падаше по Майк, нали така, но въпреки това смяташе, че щеше да изглежда много по-апетитно по хавлия.
„Отър“, любимият бутик на Хана, се намираше между „Картие“ и „Луи Вюитон“. Тя влетя вътре, вдъхвайки дълбоко аромата на свещите „Диптик“. От уредбата се лееше песен на Фърги, а пред нея се редуваха рафтове с облекла на Катрин Маландрино, Нанет Лепър и Москино. Тя въздъхна блажено. Кожените якета бяха блестящи и лъскави. Копринените рокли и прозрачните големи шалове заслепяваха със златните си нишки. Саша, едната от продавачките, я забеляза и й махна. Хана беше една от най-почитаните клиентки на „Отър“.
Тя веднага избра няколко неща, наслаждавайки се на звука, който издаваха дървените закачалки, когато се удряха една в друга.
— Искаш ли да ги отнеса в пробната ти? — разнесе се зад гърба и превзет глас. Хана се обърна. Майк стоеше до нея. — Вече ти избрах една и отнесох в нея някои неща, които подбрах специално за теб — добави той.
Хана отстъпи назад.
— Избрал си дрехи за мен? — Това трябваше да се види. Тя се отправи към пробната, чиято плюшена завеса беше дръпната встрани. На закачалката до огледалото висяха няколко неща. Едното бяха черни кожени панталони с висока талия. Следващото беше подчертаваща фигурата туника е дълбоко V-образно деколте и големи цепки отстрани. До тях висяха няколко сутиена „Уондърбра“ и бикини-прашки.