Приятелките й я гледаха очаквателно. Колкото и да не й се искаше, просто трябваше да им признае истината. Тя си пое дълбоко дъх.
— В онзи ден, когато се опитахме да откраднем знаменцето на Али, аз тръгнах да се прибирам напряко през гората. Срещу мен се приближаваше някой. Беше… Джейсън. И… ами… носеше знаменцето на Али. Преди да осъзная какво става, той ми го пъхна в ръцете. Не ми обясни защо. Знаех, че трябва да й го върна, но си помислих, че може би Джейсън не би искал да го правя. Реших, че сигурно е имал причина да го открадне. Може би е помислил, че не е правилно да го намери толкова лесно. Или може би се е притеснил от онова, което Иън й каза няколко дни по-рано пред столовата — че е готов да я убие, за да го вземе. А може и да ме е харесвал…
Емили изсумтя. Тя посочи към дневника, който беше взела от кабинета на втория етаж.
— А може би го е взел, защото е имал проблеми.
— Тогава не знаех какво да мисля — възрази Ариа.
— И реши да излъжеш Али? — сопна й се Емили.
Ариа изпъшка. Знаеше, че Емили ще реагира точно така.
— Али също ни лъжеше! — извика тя. — Всички криехме тайни една от друга. С какво това е по-различно?
Емили сви рамене и погледна встрани.
— Смятах да го върна на Али, наистина — продължи уморено Ариа. — Но след това станахме приятелки. С течение на времето при мисълта, че трябва да й го върна, се чувствах все по-неловко. Не знаех какво да правя. — Тя посочи знаменцето на Хана. — Не съм го поглеждала от деня, в който го получих, но се кълна, че на него нямаше жаба.
Хана повдигна шава.
— Чакай малко. Знаменцето още ли е у теб?
Ариа кимна.
— От години го държа в една стара кутия от обувки в гардероба. Когато се преместих в къщата на баща ми, отново я видях. Но не я отворих.
Лицето на Хана пребледня.
— Тази сутрин сънувах деня, в който се опитахме да откраднем знаменцето на Али. Трябва да го видя.
Ариа понечи да възрази, когато изведнъж усети леко трептене върху бедрото си. Мобилният й телефон звънеше.
— Момент само — промърмори тя, поглеждайки към дисплея. — Имам нов есемес.
Чантичката на Емили започна да жужи.
— Аз също — прошепна тя. Двете се спогледаха. Айфонът на Хана мълчеше, но тя се наведе към нокията на Емили. Ариа погледна телефона си и натисна бутона за четене.
Не е ли адски неприятно, когато официалните обувки започнат да стискат? Аз лично обичам да си накисна краката в горещото джакузи в задния ми двор. Или да си полегна в уютния хамбар под одеялото. Колко е тихо сега, когато големите съвестни ченгета ги няма.
Ариа вдигна глава и ги погледна озадачено.
— Като че ли А. има предвид хамбара на Спенсър — прошепна Емили. Тя зяпна изненадано. — По-рано днес разговарях с нея. Тя се е пренесла в хамбара… съвсем сама. — Тя посочи с пръст към думите колко е тихо сега, когато големите съвестни ченгета ги няма. — Дали Спенсър не е в опасност? Ами ако А. ни предупреждава, че ще се случи нещо ужасно?
Хана извади своя айфон, набра номера на Спенсър и включи високоговорителя. Телефонът звъня известно време и превключи на гласова поща. Пулсът на Ариа се ускори.
— Трябва да отидем да проверим дали Спенсър е добре — прошепна тя.
В този миг Ариа усети нечий поглед върху себе си. Огледа се и забеляза до входната врата един тъмнокос мъж, облечен с роузуудска полицейска униформа. Уайлдън. Той ги гледаше с присвити очи и стиснати устни. Сякаш беше чул всичко, което си говореха… и знаеше, че всичко, което казват, е истина.
Ариа сграбчи Хана за ръката и я повлече към страничния изход.
— Момичета, трябва да се махнем оттук! — извика тя. — И то веднага!
29.
Колко жестоко са се лъгали…
Беше девет вечерта, а от час и половина Спенсър продължаваше да чете все същия параграф от „Веселата къща“4. Началото на двайсети век. Лили Барт, агресивна, алчна нюйоркчанка, се опитва да си пробие път във висшето общество. Също като Спенсър, Лили искаше да намери начин да избяга от ужасния си, несигурен живот, но също като нея не успяваше да постигне нищо бързо. Спенсър с нетърпение очакваше да стигне до онази част в книгата, където Лили разбира, че е осиновена, измамена е от богатата жена, която твърди, че е нейна майка, и губи парите от зестрата си.