Авторски права
Jonas Jonasson
MÖRDAR-ANDERS OCH HANS VӒNNER
(samt en och annan ovän)
© Jonas Jonasson, 2015
First published by Piratförlaget, Sweden
Published by agreement with Brandt New Agency
© Любомир Гиздов, превод
© Стефан Касъров, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2016
ISBN 978-619-150-833-4
За автора
След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) решава да започне нов живот. Продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман... и първия си шедьовър: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Преведен на 35 езика и достигнал тираж от 4,5 милиона екземпляра, филмиран (с участието на Роберт Густафсон), романът се сдобива със следните награди: шведската Swedish Booksellers Award (2010); германската M-Pionier Preis (2011), датската Audiobook Award (2011) и канадската Escapades (2012).
Анотация
След трийсет години затвор, където лежи за три убийства, бившият убиец, наречен Убиеца Андерш, излиза на свобода, за да срещне бившата свещеничка Йохана Шеландер и почти бившия рецепционист Пер Першон. Убиеца Андерш съвсем скоро се влюбва в Библията и се сприятелява с Исус, свещеничката отдавна ненавижда и Библията, и Исус, на рецепциониста му е все едно. Независимо обаче от тези различия тримата се заемат с поръчково раздаване на правосъдие, а впоследствие и с други небогоугодни, но доходоносни дейности. Великолепната тройка се ръководи от принципа „По-блажено е да се взима, отколкото да се дава“ и макар решително да отхвърля концепцията за даване, което не включва взимане, все пак извършва и някои добри дела. В крайна сметка всичко се развива в благоприятна за героите посока, а Юнас Юнасон благодари на Бог, задето му е позволил да го ползва в разказа си, като му предлага да накара най-разпалените си привърженици да не го взимат толкова на сериозно. „Така всички ще бъдем малко по-мили един към друг и ще имаме повече поводи да се смеем, отколкото да плачем.“
Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)
Глава 1
Човекът, в чийто живот всеки момент щяха да нахлуят крадци и бандити, смърт и насилие, стоеше замечтан на рецепцията на един от най-мизерните хотели в Швеция.
Както винаги, единственият внук на търговеца на коне Хенрик Бергман винеше дядо си за всички свои неуспехи. Едно време старецът беше най-добрият в занаята из цяла Южна Швеция. Никога не продаваше под седем хиляди животни годишно, всичките първокласни.
Но от 1955-а насетне вероломните селяни започнаха да заменят полукръвните1 и работните коне на дядото с трактори, при това с такава скорост, че той отказа да проумее какво се случва. Седемте хиляди сделки първо станаха седемстотин, после седемдесет, а накрая седем. За пет години многомилионното състояние на семейството изчезна в облак от дизелов пушек. Бащата на още неродения тогава внук опита да спаси това, което беше останало до 1960 година, като обикаляше сред селяните в околността и ги уведомяваше за вредата от механиката. Тогава се носеха какви ли не слухове. Като например, че дизеловото гориво причинява рак, ако влезе в контакт с кожата, а това се случваше често.
В допълнение таткото пусна мълвата, че според изследванията дизелът може да доведе до стерилитет при мъжете. Само че не биваше да говори такива неща. Първо, защото не бяха верни; и второ, защото идеята за стерилитета звучеше примамливо за бедните, но похотливи селяни, които имаха между три и осем деца всеки. За тях бе по-скоро смущаващо да използват презервативи, но пък нямаше проблем да си купят един „Маси Фъргюсън“ или „Джон Диър“2.
Дядото умря разорен, и то след като последният му кон го изрита смъртоносно. Огорченият му и обезконен син се преориентира, изкара някакъв курс и след известно време получи работа във „Фасит АБ“, едно от водещите световни предприятия за производство на пишещи и сметачни машини. По този начин успя да се окаже изпреварен от бъдещето не веднъж, а цели два пъти, тъй като на пазара внезапно се появиха електронни калкулатори. За да е пълна подигравката с продуктите на „Фасит“, които бяха с размера на тухла, японският вариант можеше да се побере в джоба на яке.
Машините на „Фасит“ не се смалиха (или поне не достатъчно бързо), но самият концерн го направи, докато накрая от него не остана нищо.
Синът на търговеца на коне беше съкратен. Скоро след това се обърна към бутилката, за да потисне огорчението си – животът го бе измамил за втори път. Безработен, озлобен, винаги некъпан и никога трезвен, той бързо спря да привлича двайсет години по-младата си съпруга, която потърпя известно време, а после още известно време.