Докато той размишляваше, свещеничката (все така находчива) успя да го атакува от друг ъгъл.
– Забравих да се представя – каза тя. – Казвам се Йохана Шеландер и съм бивш викарий. В предишната ми роля от мен се очакваше да служа на паството като мост между земното и небесното, но през цялото време усещах, че съм неспособна да го правя. Сега обаче открих въпросния мост. Наистина!
Служителят не я остави да го увлече с приказките си. Макар и това да беше премиерният му пряк контакт с някой от кандидатстващите, през годините той се бе сблъсквал с какво ли не, включително група вярващи, които искаха да регистрират идеята, че изворът на всяко добро се намира в една мелница в северозападен Вермланд22. Една зима последните двама членове на групата бяха измръзнали до смърт в мелницата, без съдържащото се в нея добро да им помогне.
Работата с измръзналите беше (преди да измръзнат, де), че те си имаха вътрешни правила, ръководство и ясна цел, включваща срещи за всеобща молитва и медитация пред мелницата всяка неделя в петнайсет часа. Следователно нямаше причина молбата им да бъде отхвърлена. Да медитираш всяка неделя на температура от минус дванайсет до минус осемнайсет градуса и затънал в метър и половина сняг, си беше религиозно и още как.
Служителят на агенцията реши, че правилникът му разрешава не просто да подаде формулярите, които вече бе успял да приготви, ами и да окаже помощ на бившия викарий.
Затова попълни вместо нея всичко, което трябваше да се попълни, зададе ѝ задължителните въпроси и се погрижи да получи правилните отговори. Щом стигнаха до името на новата религиозна общност, служителят я информира за изискванията. Името не трябваше да е в разрез с добрите нрави и обществения ред и чрез него трябваше да разграничат дейността си от тази на другите общности.
– Имайки това предвид, как смятате да се казва общността ви?
– Църквата на Андерш. Това е нашият духовен водач.
– Аха, да. Сигурно не се казва просто Андерш? – каза служителят разсеяно.
– Името му не е Андерш, а Юхан. Юхан Андершон.
Служителят вдигна поглед от формулярите си. Всеки ден четеше вечерния вестник на връщане от работа, затова спонтанно (и малко непрофесионално) възкликна:
– Убиеца Андерш?
– Бил е наричан и така в зависимост от контекста. Любимите деца имат много имена23.
Служителят прочисти гърло и се извини, задето е любопитствал, след което кимна и каза, че това за любимите деца и така нататък било много правилно наблюдение...
После съобщи, че да се основе Църквата на Андерш, щяло да струва петстотин крони и че той предпочитал депозит чрез банков превод.
Свещеничката мушна банкнота от петстотин крони в едната му ръка, дръпна подпечатаните документи от другата, благодари за доброто обслужване и се отправи към очакващия я кемпер.
– Пастор Андерш! – каза тя, щом влезе вътре. – Трябват ти нови дрехи.
– И църква – добави рецепционистът.
– Но първо малко причастие, а? – каза пасторът.
22 Лен в западно-Централна Швеция. – Б. пр.
23 Шведска поговорка. – Б. пр.
Глава 28
Имаха да организират много неща, при това за възможно най-кратко време.
На свещеничката се падна да скалъпи въздействащо послание и да се погрижи пастор Андерш да го наизусти. Последното беше трудна задача и тя сподели това със своя рецепционист. В началото той не можа да я разбере. Нямаше значение какво говори суперзвездата им, нали? Достатъчно беше да звучи що-годе религиозно, а това така и така се случваше всеки път, когато убиецът си отвореше устата. Елвис искаше да дарява пари, а всички искаха да бъдат като Елвис, нали така звучеше уравнението?
Да, вярно, идеята бе думите на Убиеца Андерш отново да напълнят жълтия и червения куфар, а най-добре щеше да е към тях да се присъединят още два куфара, независимо от цвета им. Но за целта не беше достатъчно едно-единствено идиотско словоизлияние, а последователна, наглед религиозна идея, проповядвана седмица след седмица. Като пасторът на църквата не трябваше да стои на амвона и да повтаря „Осанна“ между глътките вино, а да предложи нещо по-добро. Освен това проектът не биваше да става твърде зависим от един човек.
– Какво имаш предвид? Църквата на Андерш без Андерш?
Нещо такова имаше предвид.
– Мислиш за Графа и Графинята?
– Да. И за още двайсетина други гангстери от различна величина. Не знаем дали ще минат три минути, или три месеца, преди някой от тях да го спипа. Но когато това се случи, край на проповедите му.