– Три милиона? – попита викарий Гранлунд и веднага осъзна колко добре щяха да му дойдат тези пари и как щеше да ремонтира с тях главната църква на енорията, която също бе започнала да запада.
Вярно, обявената цена беше четири цяло и девет, но сградата се продаваше от две години, без никой да прояви интерес.
– Църквата на Андерш ли казахте? – зачуди се викарий Гранлунд.
– Да, на името на главния ни пастор Юхан Андершон. Изумителна житейска история. Чудо Божие, наистина – каза рецепционистът и си помисли, че ако Бог все пак съществува, всеки момент ще го порази със светкавица.
– Да, четох за това във вестниците – каза викарият.
Добре беше, смяташе викарият, че църквата ще се поеме от друга християнска общност. Все пак сградата беше свещена и сега можеше да продължи да бъде такава.
Енорията бе предоставила на викарий Гранлунд пълно право на договаряне и той реши да вземе трите милиона. Църковната сграда имаше внушителни размери, срокът ѝ на годност бе изтекъл преди стотина години, намираше се твърде близо до европейски път Е18 и разполагаше с гробище с разпръснати надгробни плочи, всички от които бяха поне на петдесет години. Викарият се замисли за гробовете и за това какъв късмет имаха, че от толкова време никой не е бил заравян в тях. Представѝ си само мястото на вечния ти покой да се намира до една от най-натоварените магистрали в Швеция. Що за покой би било това?
Все пак той повдигна въпроса за гробовете пред потенциалния купувач.
– Смятате ли да уважите гробищния мир26? – попита той, съзнавайки, че едва ли някой ще попречи някому да извърши противното.
– Абсолютно – каза рецепционистът. – Няма да изровим нито един гроб, само малко ще подравним терена и ще го асфалтираме.
– Ще го асфалтирате?
– За паркинг. Е, решено ли е? Искаме бърза сделка, за да получим достъп до имота в понеделник. Ще платя на ръка още сега, стига да получа квитанция.
Викарият съжали, че е попитал за гробищата, но реши да се престори, че не е чул отговора.
– Споразумяхме се – каза той и протегна ръка. – Господин Першон току-що се сдоби с църква.
– Чудесно – каза Пер Першон. – Викарият не обмисля ли да се присъедини към учението ни? Това би било чест за нас. Ако викарият желае, може да му осигурим и място на паркинга.
Викарий Гранлунд имаше чувството, че е навлякъл голяма беда на сградата, която току-що бе продал. Вярно, че той и паството му определено се нуждаеха от тези три милиона. Но това не означаваше, че трябва да се подмазват на купувача.
– Вървете си, Першон, преди да съм размислил – каза той.
24 От пиетизъм (от лат. pietas – благочестие) – религиозно течение, възникнало в Германия в края на ХVII век, което противопоставя формално-обредната страна на религията на мистичното чувство. – Б. р.
25 „Ако вали над свещеника, над клисаря пръска“ – шведска поговорка, според която всичко, което се случва на висшестоящите, се отразява, макар и в по-малка степен, и на подчинените им. – Б. пр.
26 Установено изискване за уважително отношение към останките на починалите. – Б. пр.
Глава 30
Оставаше въпросът с охраната.
Въпреки че бе прекарал целия си зрял живот, обграден от полубандити или същински такива, рецепционистът се чувстваше некомпетентен в сферата на връзките с подземния свят. А именно там смяташе да търси охранители. Имаха нужда от хора, които да са готови да захапят, когато се появят Графа и Графинята или някой друг, замесен от тяхното тесто. Не им трябваше човек, който първо пита и после действа, или който се опитва да решава проблемите с празни приказки.
Самият пастор Андерш обаче бе лежал на топло предостатъчно години, та рецепционистът го помоли да помисли и той го направи, та чак пушек се вдигна. Само че мозъкът му изпуши твърде бързо, още преди да се сети за решение на проблема. За сметка на това спомена интересния факт, че поразителен брой от неговите братя по неволя в пандиза са работили като охранители в кръчми.