– Не – отвърна свещеничката.
– Защо не?
– Защото аз така казвам.
– Тогава декан33?
33 Титла на висш духовник в Англиканската, Римокатолическата и Лутеранската църква. – Б. пр.
Глава 35
Джери с ножа изпитваше затруднения да обясни на отряда си, че не бива да изглеждат като най-опасната рокерска банда в страната – с кожени якета, боксове и извадени на показ съветски автомати модел 47, купени за по трийсет и пет хиляди крони от далеч не най-реномирания търговец на оръжия в страната.
Вместо това трябваше да носят сако и панталони чино – дрехи, каквито повечето от охранителите в отряда не бяха обличали от кандидатстудентските си изпити, които никой от тях не беше взел. Ако случаят го изискваше, автоматичното огнестрелно оръжие можеше да се скрие под тънко палто, а американските ръчни гранати да се напъхат прилежно в джобовете на сакото.
– Трябва да отстраняваме вражеските елементи – поясни Джери с ножа, – а не да плашим почтените посетители.
Най-скъпата инвестиция обаче беше детекторът за метал на входа. Ползата от него от гледна точка на Джери с ножа беше, че така можеше да проверява за скрити оръжия. На свещеничката и рецепциониста пък им хрумна, че чрез комбинацията от детектор и тайно видеонаблюдение с времето щяха да научат кои хора даряват монети и кои банкноти. Нямаше смисъл да хабят пространството в църквата за хора, които искат духовни грижи, без да са готови да платят за тях.
Гробището беше превърнато в паркинг за петстотин автомобила. Под асфалта лежаха неизвестен брой мъртъвци, погребани между края на осемнайсети и средата на двайсети век. Никой не питаше какво е отношението на тези душѝ към асфалтирането, а и те самите не показаха да са недоволни.
Ако паркингът се напълнеше, това означаваше към хиляда посетители, а дори и препълнена, църквата определено не разполагаше с повече от осемстотин места. Затова рецепционистът разреши отвън да се инсталира голям екран с озвучителна система от такова качество и на такава цена, че направо го заболя коремът. Екранът беше поставен в деня, когато щеше да се състои встъпителната проповед. Платиха за монтирането в брой. От предишното им състояние бяха останали само няколко банкноти на дъното на двата куфара.
– Гледай да не пукнеш от притеснение! – каза свещеничката. – Спомни си, че вярата мести планини както в Библията, така и извън нея.
– Извън?
Ами да. По време на обучението си по теология свещеничката, освен че изучавала Битие, от което узнала, че Бог за няколко дни забъркал небето и земята, се била задълбочила и в алтернативните теории за Сътворението. Техните последователи вярвали в така наречената Пангея – свръхконтинента, който сам се разделил и образувал днешните континенти заедно с планините, долините и всичко останало. Може би защото и други освен тях вярвали в това достатъчно силно. Коя била свещеничката, че да се произнесе по този въпрос!
Спокойствието ѝ успокои и рецепциониста. Обстоятелствата бяха такива, че жълтият и червеният куфар трябваше отново да се напълнят с пари догоре. Нямало проблем, ако едновременно с това вярата на свещеничката преместела някоя и друга планина. А откъде щяла да почерпи въпросната вяра, можела да реши и сама.
– Тогава в този конкретен случай избирам Библията. От чисто времеви съображения. На Бог му е била нужна една седмица. Пангея се е разделила за милиард години, а не мога да издържа Убиеца Андерш, кемперите и всичко останало толкова дълго.
– Всичко останало? Дори мен ли? – зачуди се рецепционистът.
– За милиард години? Може би.
* * *
До премиерната проповед оставаха само няколко часа. Джери с ножа стоеше на малко възвишение в северозападния край на църковния имот. Огледа околността от ляво надясно, после на обратно. Всичко изглеждаше спокойно.
Но какво беше онова там, в самия край на чакълената пътека? Възрастен мъж с гребло! Заплаха? Като че ли правеше каквото се прави с едно гребло. Да не смяташе да се придвижи така по целия път чак до входа на църквата?
– Проблем в края на чакълената пътека – съобщи той на подчинените си чрез комуникационното устройство, което също не беше безплатно.
– Да му видя ли сметката? – попита единият снайперист в камбанарията.
– Не, идиот такъв – каза Джери с ножа. – Отивам да видя кой е това.
Старчето продължи да си работи с греблото. Джери стисна дръжката на любимия си нож, който държеше в джоба на сакото. Представи се като началник по сигурността в Църквата на Андерш и поиска да узнае кой беше мъжът с греблото и какво правеше тук.