Той внимателно изучавате лицето ми.
— Обясни ми причината. И не с онези лайна, че имаш някакво чувство.
— В ситуацията има финес — казах. — Те търсеха отговор, нищо повече. Дори не се опитаха да ми строшат кокалите заради получените няколко добри удара по места, където боли. Оставиха ме да се измъкна сам. Имат достъп до натриев пентотал, избърсаха ми ръката със спирт, преди да ме инжектират. Това са неща, които момчетата от занаята правят автоматично.
— Ами ако нищо не излезе?
— Няма да разбереш преди да се опиташ, нали?
— Разследвания като това могат да повдигнат веждите на няколко души.
— Пат — казах, — и ти знаеш, и аз знам, че всички ние имаме странни връзки по необичайни места. Полицейското управление на Ню Йорк е могъщо учреждение, бебчо, и когато те питат, всеки слуша. Просто си използвай връзките, дете.
Суровият израз на лицето му се смекчи до раздразнено намръщване и той кимна в знак на съгласие.
— Окей, не е невъзможно, така че ще го задвижа.
— Добре — надигнах се и той каза:
— Почакай — намери лист хартия под бележника си и ми го подаде. — Ето ти връзка, при която да отидеш, старо приятелче. Желая ти късмет.
Кандейси Еймъри ми беше оставила телефон, на който да се обадя.
— Но нека вършим първо важните неща, Майк. Имаш някаква преднина, нали?
— Както казваш, не е невъзможно. Нищо конкретно.
— Окей, нека го чуем, но зарежи оня боклук, че било само идея.
— Няма проблеми, но кажи ми… колко хора работят по моето отвличане?
— Познай.
— Един.
— Точно така.
— И какво е открил досега?
Изражението на Пат стана хитро.
— Смятам, че отдавна сме приятели с теб. Започни пръв.
— Смайли е посредник на някого. От този гараж може и да изкарва някакви пари, но той му е само проклето прикритие.
— Можеш ли да го докажеш?
Този път беше мой ред леко да се ухиля.
— Може да съм в състояние да го направя по-добре от вас. Моите правила са други. А сега, какво знаете вие?
— Мисля, че сме по същата диря. Трудното е, че… ако му плащат за някакви услуги, не оставя никакви следи. Живее в евтин апартамент, има стара кола…
— И твърди, че участва в залагания на конни състезания — добавих.
— Кой може да докаже, че не е така? Този път той наистина е напуснал града… Проверихме го… И вероятно наистина е бил на състезание, за да поддържа прикритието си в изправност.
— Потрудил си се, Пат.
— Най-чудесният в Ню Йорк на работа — отвърна той. — Моят човек ми каза, че и ти си вреш носа там.
— Просто се опитвам да помогна. В този случай съм свой собствен клиент, ако има някакви противоречия със закона.
— Засега никой не писка. Ако имаше нещо, вече щеше да се разбръмчи. Ужасната тройка дебне наоколо по цял ден, като се рони в полицейските снимки и ще стопи телефоните.
— Каква тройка?
— Колман, Брадли и твоята захаросана лейди2 — отговори той.
— Не мога да разбера защо държаната се набърква в това, Пат. Защо ще искат доклад на такова ниво? Имаме работа с убиец, а не с международна интрига. Значи Пента е пречукал някой от техните хора зад океана… и е спипал един бивш гангстер тук…
— Търсил е теб.
— Дръжки. Не ми минават такива. Абсолютно няма за какво.
— Майк… По някакъв начин ти си вътре до ушите.
— Да, страхотно — избоботих аз.
— Прикрий си задника, момче. Душиш наоколо, сякаш градът е твой и е дяволски сигурно, че някой ще те извади от играта.
Погледнах си часовника и станах.
— Няма да му е лесно.
В болницата ме познаваха, но ми поискаха личната карта. Ново ченге и ред вратата старателно проучи разрешителното ми, шофьорската книжка сравнява лицето ми със снимките, преди да ме пусне в стаята на Велда.
— Здрасти, дете — казах тихо аз.
В мъждивата светлина видях, че главата и бавно се обърна и разбрах, че е будна. Бяха я поизмъкнали нагоре, завивката лежеше леко на гърдите й, а ръцете и бяха отвън. Подутината на лицето бе намаляла, но синините бяха като тъмна сянка. Едното око още беше затворено и знаех, че но и бе лесно Да се усмихне.
— Ужасно ли изглеждам?
Леко се засмях и отидох до леглото.
— Виждал съм то и когато изглеждаше по-добро — взех ръката и в своята и пуснах топлината и да се просмуче в мен. И себе си усещах лудост, която забиваше нокти и драскаше съзнанието ми задето някой е могъл да постъпи така с нея. Взели са нежната красота и едно прекрасно тяло и ся се опитали да го размажат и превърнат в безжизнена маса, само защото е било на пътя им и убийството е толкова прост начин да се избавят от него.
— Недей, недей — каза тя.
Поех дъх, задържах го, после го изпуснах. Стиснах ръката й прекалено силно, затова разхлабих пръстите си.