— Мисля, че е по-скоро мосю Жюли! — рече мисиз Хобсън.
Тя стана и всички чуха как посреща във вестибюла някакъв посетител, който говореше неуверено английски.
Пристигането на „нов човек“ винаги се очаква с интерес където и да било. Тъй че всеки бе вперил очи във вратата, когато мисиз Хобсън се появи отново, придружена от мосю Жюли.
— Позволете ми да ви запозная с моите наематели — каза тя. — Ето мисиз Крабтрий… Мис Холанд… Майор Феърчайлд… Мистър Андреев… Доктор Хайд… Мистър Колинс… Мистър Крабтрий…
Мосю Жюли непрестанно се кланяше, като че съжалява за някакво нещастие, известно само нему. Прошарената му брадичка, оредялата коса, изпъкналите очи, окъселите дрехи — всичко у него беше тъжно.
— Освен това мис Поутър и професор Лала-Пур — довърши мисиз Хобсън. — Тях ще видите на обед.
Тогава мосю Жюли сметна за необходимо да се усмихне и това му придаде отчаян вид.
— Смъртта беше изписана на лицето му! — щеше да заяви същата вечер мисиз Крабтрий пред неговия труп.
Глава 3
Обкръжената къща
Приблизително по същото време в един строг кабинет с изглед към кея Виктория сър Кристофър Хънт, главен началник на полицията, от дясната страна на когото стоеше помощник-комисарят Прайър, слушаше нетърпеливо главния инспектор Стрикланд, който му докладваше за разговора си с Тоби Марш.
— По-кратко, Стрикланд! — каза той внезапно. — Какво научихте в крайна сметка от този тип?
— Той твърди, че предишната вечер се е намирал на Сътън Стрийт и е проследил мистър Смит — продължи Стрикланд невъзмутимо.
— Докъде?
— До покрайнините на Ръсъл Скуеър. Там мистър Смит внезапно изчезнал… Тоби Марш настоява обаче, че го настигнал навреме и го видял да влиза в номер 21.
Сър Кристофър се помъчи да се овладее:
— Well! А вие какво направихте?
— Помолих инспектор Мордонт, който ме придружаваше, да телефонира на груповия началник Милрой, за да събере незабавно достатъчен брой полицаи и да обградят Ръсъл Скуеър.
— Значи сега никой не може нито да влезе в номер 21, нито да излезе оттам?
— Напротив, сър Кристофър. Няма да видите нито един полицай в радиус от двеста метра.
Главният началник на полицията насмалко не подскочи.
— Не разбирам! — промърмори той и въпреки усилията, в гласа му се долавяше смътна закана.
— Инспектор Мордонт едва бе телефонирал — обясни Стрикланд, — когато Тоби Марш ми даде едно ново сведение от изключителна важност. Номер 21 на Ръсъл Скуеър, съобщи ми той, е семеен пансион.
— Damn23!
— При това положение сметнах за необходимо да изменя плана си и да дам на Милрой друго нареждане.
— Момент! — прекъсна го сър Кристофър. — Под наблюдение ли е тази къща или не е?
— Под наблюдение е, сър. Но от цивилни инспектори, не от полицаи.
— И вие им наредихте да оставят обитателите ѝ да излизат и да влизат свободно?
Стрикланд призна, че е така.
— Но това е лудост! — избухна сър Кристофър. — Мистър Смит може всеки момент да им се изплъзне!
Без ни най-малко да се смущава, груповият началник бръкна в джоба си и извади оттам един лист, който сложи пред главния началник на полицията.
— Ето имената на инспекторите, натоварени с наблюдението — каза той с небрежен тон. Хвърлете му един поглед, ако обичате. Ще се убедите, че можем да им се доверим.
Сър Кристофър отблъсна гневно листа:
— Не ме интересува! Как! Неочаквано ви се удава случай да, разберете къде се крие мистър Смит, а единственото нещо, което ви идва наум, е да наредите да бъде наблюдавано тайно свърталището му? Тайно!… Но вие би трябвало да бъдете там, да се ровите в миналото на всички до трето коляно!…
Стрикланд понечи да стане:
— Така ли мислите, сър?
Той беше толкова спокоен и същевременно толкова самоуверен, че сър Кристофър внезапно омекна:
— Слушайте, Стрикланд, обяснете ми по-ясно! Познавам ви достатъчно и зная, че не сте действували така без сериозна причина.
— Благодаря, сър. Отначало и аз като вас мислех да отида на Ръсъл Скуеър 21 и да подложа на редовен разпит всичките му обитатели. Струваше ми се, че убиецът — дори името Смит да е псевдоним — не би могъл да ни мами дълго. А после си рекох, че нито един от десет пансионера не би бил в състояние да ми представи приемливо алиби. Помислете! Първото престъпление е извършено на 10 ноември миналата година, а последното — точно седемдесет и седем дена по-късно. Можете ли да ми отговорите, ако ви запитам ребром, какво сте правили на 18 ноември в девет часа вечерта?