— Идеята е добра — призна груповият началник. — Но смятате ли, че една жена ще се съгласи да играе тази роля, която в крайна сметка е опасна?
— Не е задължително да се обръщаме непременно към жена. Между мъжете сигурно може да се намери поне един, който по една или друга причина да не е мистър Смит. Остава да го открием и да го инструктираме.
— Рискована работа, сър! По принцип всеки човек, който живее на 21, може да бъде мистър Смит, както и да изглежда.
Сър Кристофър се намеси:
— Първата ви работа, Стрикланд, е да направите списък на обитателите на пансиона и…
— Ето имената им, сър. Тази сутрин натоварих един полицай да разпита мисиз Хобсън, собственичката, под претекст, че се извършва преброяване.
— Браво! — каза сър Кристофър, чието лице внезапно просветля.
Той разгъна списъка върху подложката си за писане и направи знак на помощник-комисаря и груповия началник да приближат столовете си.
— Що за жена е тая мисиз Хобсън?
— Оправна жена, сър, ако може да се вярва на Уоткинс. Едра, доста силна, енергична, разбирате какво искам да кажа, нали?
Сър Кристофър направи гримаса. Той разбираше много добре, тъй като това описание можеше да важи по точки и за лейди Хънт.
— Мисиз Крабтрий и мистър Крабтрий… — прочете той най-отгоре на списъка. — Впрочем запитвал ли се е някога някой от вас дали мистър Смит е женен?
Не, нито помощник-комисарят, нито груповият началник бяха имали предвид тази възможност.
— Мистър Андреев… — продължи сър Кристофър. — Сигурно е руснак?
— Да… и както вероятно ще си спомните, след онези две престъпления, извършени на Бъдни вечер, се говореше, че мистър Смит сигурно не е англичанин…
— С други думи имаме първия заподозрян! Едър и як ли е?
— Предполагам, сър.
Сър Кристофър продължи да чете списъка:
— Доктор Хайд… Обзалагам се, че и той е подозрителен, а?…
— Да, сър. Доктор Хайд не упражнява професията си вече от няколко години и явно никой не знае отде е дошъл.
— Майор Феърчайлд… Бивш офицер от индийската армия, нали?
Сър Кристофър започваше да се забавлява:
— Съмнявам се, че той може да бъде нашият човек!… Остават мистър Колинс и професор Лала-Пур. Какви са те?
— Вторият е нещо като индийски фокусник, чието име фигурираше преди няколко седмици на афиша на „Колизеум“. Колкото до мистър Колинс, той продава радиоапарати.
Сър Кристофър подчерта тези две имена, както бе подчертал мистър Крабтрий, мистър Андреев и доктор Хайд.
— Няма съмнение — каза той, — според мен остават само жените и майор Феърчайлд…
— Моля да ме извините, сър — прекъсна го Стрикланд. — В списъка би трябвало да има още едно име, защото мисиз Хобсън очакваше тази сутрин нов пансионер.
— Кой е той?
— Французин на име Жюли.
Сър Кристофър и помощник-комисарят се спогледаха многозначително.
— Излишно е да търсим повече! — реши първият. — Представете мосю Жюли, Стрикланд. Ето човека, който ни трябва.
— Така ли мислите, сър? Той е професор по египтология в научния институт в Париж.
— Толкова по-добре.
Груповият началник се канеше да си тръгне. Сър Кристофър го върна.
— Вие се оказахте прав, Стрикланд! — призна той чистосърдечно. — Вашият подход е за предпочитане. Но наредете на хората си да се показват колкото се може по-малко.
— Можете да разчитате на това, сър — каза Стрикланд.
В пансиона „Виктория“ един човек стоеше прав в читалнята. Той се намираше точно до прозореца и като подръпваше с два пръста пердето, гледаше навън, без да помръдва.
„Вече“! — мислеше той.
Мислеше за оня bobby24, който преди два часа бе дошъл да разпитва мисиз Хобсън под някакъв смешен претекст.
Мислеше за ония хора, които се разхождаха по площада с привидно равнодушен вид.
В края на краищата инстинктът му никога не го лъжеше.
Къщата беше под наблюдение.
Глава 4
Царете на Тива
Трудно бихте намерили двама души, които да гледат на една страна или на един град по един и същи начин. Например Лондон… За едни това значи Пикадили Съркъс25 и неговия букет от светещи надписи; за други — някоя приятелска къща в Блумсбъри26 или Белгрейвия27; за трети — Ротън Роу28 с неговите амазонки или Челси29 — с брулените от вятъра кейове.
27
Моден лондонски квартал, в съседство с който се намират Бъкингамският дворец и Хайд Парк. — Б.пр.