— Позволете… — промърмори доктор Ханкок.
Той се приближи до мивката в ъгъла, където бе оставено хирургическото ножче, и се преви на две, за да го види по-добре.
— Естеството на оръжието — каза той, когато се изправи отново — ме кара да мисля, че вашият човек си е служил с медицински ръкавици от тънък каучук. Обърнете цялата къща, ако трябва, Стрикланд, но ги намерете! Те може да доведат притежателя до бесилката.
— Как така?
— Когато жлезите на един човек са под въздействието на някакво силно чувство — гняв, страх, желание за убийство, — те секретират по-обилно, а порите, разположени по връхчетата на пръстите, отделят кисела пот. От нея може би има следи по вътрешната страна на ръкавиците.
— Окей, докторе!
Стрикланд повика фотографа, който подреждаше апаратурата си:
— Свърши ли, Джон?
— Да, сър.
— Колко снимки направи?
— Осем.
Сега мъртвецът беше в полегато седнало положение. Стрикланд се наведе над него и претърси джобовете му. Оттам извади една карирана кърпа, едно тефтерче с бележки на френски, обикновен молив с предпазител, връзка ключове, ножче, дребни английски и френски монети, кутия дражета за кашлица.
Когато продължи да търси с надеждата да открие портфейла на жертвата, на килима изпадна едно картонче.
„Чудесно! — помисли си той, като го вдигна и му хвърли един поглед. — Престъплението е подписано!“
Хладнокръвен човек би се запитал дали — по някакво странно съвпадение — на Ръсъл Скуеър 21 не са се подслонили двама престъпници, които не се познават помежду си. Визитната картичка на мистър Смит и открадването на портфейла обаче опровергаваха тази хипотеза.
— От коя стая да започнем обиска? — запита инспектор Фулър.
Погледът на Стрикланд падна върху катлинга, изцапан с кръв:
— От съседната. Стаята на доктор Хайд.
Инспектор Мордонт се бе настанил в читалнята, която гледаше към улицата. След като записа отговорите на мисиз Хобсън, на мис Холанд и на мис Поутър, той нареди да повикат майор Феърчайлд.
Старият офицер влезе с решителна стъпка и заплашително щръкнали мустаци.
— Извинявайте за чисто професионалното ми любопитство, майор Феърчайлд — каза учтиво Мордонт. — Какво правихте след вечерята?
Майорът изруга през зъби:
— Нищо! Три пъти нищо!… Ако не смятате четенето на „Таймс“ за сериозно занимание!
— Значи ли това, че нито за миг не сте напускали салона в дъното?
— Нито салона, нито фотьойла си! Щях да го направя, ако титлите ми ме предпазваха от вашите подозрения.
— Моля да ме извините, майор Феърчайлд! Но най-малко вие бихте ме упрекнали, че изпълнявам строго нарежданията на моите началници.
Майорът омекна:
— Ето така трябва да се говори, младеж! Не забравяйте, че аз мога да ви помогна много!
— Наистина ли, сър! Вероятно сте забелязали някои неща, които са убягнали от вниманието на други?
— Човек би трябвало да си запуши очите и ушите, за да не ги забележи! На десерта мистър Андреев се похвали, че той бил мистър Смит, а преди по-малко от четвърт час доктор Хайд твърдеше, че убиецът на мосю Жюли се крие между нас!
— Интересно! Напускал ли е някой от пансионерите салона през тази вечер — като изключим мис Холанд и мис Поутър?
Майорът засука замислено мустаците си:
— Чакайте!.. Мистър Колинс се качи в стаята си, за да си вземе, ако можем да му вярваме, пакет цигари… Андреев също ни напусна, не помня вече по каква причина… Мисиз Крабтрий поръча на мъжа си да ѝ донесе трите колоди карти за игра, с които реди глупавия си пасианс… и най-после — фокусникът и докторът сигурно също са влизали и излизали… Не мога да ви кажа по каква причина! Може би просто не ги е свъртало на едно място!
— Кого наричате „фокусник“?
— Професор Лала-Пур. Никак не бих се учудил, ако истинското му име е Браун или Милър и е родом от Пътни34! Аз му заговорих на хинди, на гуджарати и на пенджаби… Дума не разбира!
Инспекторът се засуети да му благодари и мястото на майора бе заето от мистър Андреев.
— Не сме ли се срещали пече? — попита Мордонт.
— Съмнявам се.
— Все пак вашият глас ми с познат.
Мистър Андреев подаде на инспектора отворената си табакера:
— Сигурно сте ме чували в „Капитол“, в „Емпайър“ или в някое друго кино. Припомням си езика на моите предци, за да дублирам руските артисти в английските версии на чуждестранните филми. Може би си спомняте „Лястовицата“? Аз дублирах ролята на великия княз.