— Хм! — обърна се Стрикланд към Мордонт. — Това е най-сръчният джебчия, когото съм виждал досега!
Те се бяха настанили на шестия ред и следяха едновременно и индуса, и седемте особи, седнали пред тях. Приличаха на овце, струпали се около своя пастир. Пастирът беше мисиз Хобсън; овцете бяха мис Холанд, мис Поутър, мистър и мисиз Крабтрий, мистър Андреев и майор Феърчайлд.
— Да отпразнуваме завръщането на мистър Андреев, като излезем заедно! — бе предложила мис Поутър на обеда. — Кой е „против“?
Всички бяха „за“ с изключение на майор Феърчайлд, от склонност да противоречи винаги, доктор Хайд, по-голям човекомразец от всякога, и мистър Колинс, още несъвзел се от своето арестуване. Но в последния момент и майорът се присъедини към мнозинството.
Номерът на професор Лала-Пур завърши с нещо като феерична експлозия. Серпантини, хвърлени от невидима ръка, увиснаха като увивни растения из залата, разноцветни хартиени цветя и английски знаменца полетяха от четирите ъгъла на сцената, балони от черва се понесоха и залепнаха за тавана. Самият индус изчезна с изумителна бързина.
— Какво мислите — предложи Стрикланд — за кратко посещение в гримьорната на нашия човек?
Той вече се отправяше към кулисите. Мордонт тръгна подире му, но след като заръча на Стори и Биърд, застанали на пост в коридорите, да наблюдават скришом мисиз Хобсън и спътниците ѝ.
През антракта те останаха по местата си и съвсем неочаквано приходите на бюфета намаляха наполовина. За мнозина от зрителите, които бяха разпознали групата по снимките, поместени във вестниците, представлението бе всъщност в залата.
— Трудно ми е да повярвам, че мистър Смит е нападнал един свой съименник случайно — каза внезапно майорът.
— И на мен! — призна мистър Андреев. — Нашият национален убиец обича драматичните ефекти. Ако не греша дълбоко, той е избрал мистър Алън Смит, за да разтърси общественото мнение..
— Без да го е грижа какво ще си навлече с това?
— Очевидно.
Майорът беше готов да продължи, ала руснакът, наведен към мисиз Хобсън, вече не му обръщаше никакво внимание.
След като ревюто завърши с традиционното God save the king59, всички посрещнаха професора при входа на артистите и мистър Андреев предложи да завършат вечерта в едно руско кабаре, чийто собственик, бивш полковник от имперската гвардия, бил негов приятел.
— Вървете, щом желаете! — изръмжа полковникът. — Аз предпочитам да си легна.
Тъй като мис Холанд изглеждаше уморена, решиха майорът да я изпрати.
В „избата“ мис Поутър се оказа сякаш случайно седнала до професор Лала-Пур, а мисиз Хобсън — до мистър Андреев.
Последният поръча мезета и водка. Докато демонстрираше пред гостите си как най-добре може се погълне всичко, една млада печална жена се появи и запя „Матушка Волга“. Най-напред в пианисимо, после в алегро. Алегро, пианисимо. Пианисимо, алегро. Един танцьор в казашко облекло жонглира с ножове. Накрая друга млада печална жена запя „Патенцето“… Борис Андреев притича до нея, сграбчи я в обятията си, завъртя я, заприглася ѝ. Ръкопляскаха му.
— С Чарли трябваше да отидем в Санта Лучия… — каза мисиз Хобсън, когато той седна отново до нея.
Тя сякаш продължаваше съвсем естествено някакъв вече започнат разговор.
Андреев я изгледа с интерес. В черната си копринена рокля на тежки плисета, галена от шафрановата светлина на прожекторите, с поруменяло лице и блестящи очи тя беше необикновено очарователна… Не ще и дума, Борис откри, че тя прилича на рускиня.
— Кой е Чарли?
— Моят съпруг. Разболя се още в деня на сватбата ни, а умря три седмици по-късно.
Тя се поколеба:
— Още пазя брошурите, изпратени от туристическата агенция…
Борис Андреев почувства, че се плъзга стремително по наклонената плоскост, по която бе тръгнал. Но не направи нищо, за да се спре, а каза:
— Трябва да ми ги покажете…
Ръцете им се бяха намерили под масата.
Когато излезе от „Паладиум“, Стрикланд взе такси и стигна пръв до ъгъла на Хайд Парк, близо до Гроувнър Гейт, където мистър Алън Смит бе направил грешката да се разхожда на смрачаване. Мордонт хвана омнибуса и пристигна втори. Стори се качи на метрото и пристигна трети. Биърд, принуден да върви пеш, пристигна последен.
Трябваше да разберат дали професор Лала-Пур физически е имал време да излезе от театъра и да извърши престъплението преди или след номера си.