Мистър Крабтрий потръпна:
— Какво смятате да правите с мен?
— Откровено казано, все още не зная. Вие ме хванахте на тясно. Едно е сигурно: няма да ви позволя да развалите плановете ми като картонена къщичка. Но да не се бавим повече… Може да настинете.
Мистър Крабтрий закрачи покорно… към Риджънт Парк. Да се съпротивлява, да вика за помощ, значеше да ускори гибелта си.
Впрочем оставаше му една възможност!… Може би мистър Смит не знаеше, че Риджмаунт Стрийт № 14 бе под наблюдението на полицията? Но може би пътьом щеше да вземе отново любимото си оръжие?
Ето защо, когато наближиха тази улица, мистър Крабтрий започна едва да влачи краката си.
— Уморихте ли се вече? — подигра му се другият. — Или ще пожелаете да свия наляво?
Тъмните очила и пробляскващите бели зъби придаваха на лицето му, забулено от мъглата, злокобен вид.
— Не разчитайте на това, драги! Полицаите, струпани на Риджмаунт Стрийт, по-скоро ще видят как растат портокали, отколкото да стъпя там! — Зарадван от разочарованието на своя спътник, той добави: — Справедливо е вие пръв да знаете това. Мистър Смит е мъртъв. В Лондон вече няма да бъде открит труп с пречупен гръбнак… Дори вашият!
— Искате да кажете, че… че смятате да си послужите с… с тази сабя?
— Може би!
Мистър Крабтрий почерпи от крайния си ужас смелост да възрази:
— Ако ме убиете, полицията — рано или късно — ще открие истината!
Другият поклати глава:
— Напротив! С вашето изчезване всичко ще се уреди! — (Той сякаш обсъждаше тази възможност със самия себе си.) — Ще решат, че инспектор Хапгуд е излъгал от страх да не загуби службата си, когато заяви, че не сте виновен за убийството при Гроувнър Гейт, и ще сметнат, че вие сте убиецът!… Естествено ще трябва да направя така, че да не намерят трупа ви.
Мистър Крабтрий се облегна на една фасада, дъхът му секна. Не помнеше по-ужасен кошмар от този диалог.
— Ще ви запитат как сте прекарали тази вечер!
— И какво?… Вие много добре знаете, че разполагам със свидетели, готови да се закълнат, че не съм се отделял от тях!
Уви, това беше горчивата истина! Мистър Крабтрий щеше да падне, ако оня не го бе уловил под мишница:
— Малко смелост, по дяволите!… Остава само да ви предупредя за нещо. Ние ще срещаме минувачи, а може би и полицаи! При най-малкия невнимателен жест от ваша страна, при най-слабия вик ще ви промуша с тази сабя!…
— Вие… Вие няма да посмеете!… Ще ви арестуват веднага!…
— Нищо не се знае! Аз тичам бързо. Къде ще ме намерят след това? Не забравяйте, че съм гримиран… Но да допуснем най-лошото! Преди да ме уловят, вие, вие ще бъдете мъртъв!
Мистър Крабтрий не се усъмни нито за миг, че спътникът му ще изпълни заплахите си. Сега той се държеше на крака по някакво чудо. „Ако извикам — повтаряше си, — ще ме убие веднага! Ако мълча, ще ме убие след час!“
Инстинктът за самосъхранение му подсказа единствения разумен изход: да печели време, да дебне случай, за да избяга. Пътят от Ръсъл Скуеър по Риджънт Парк е дълъг. Може би…
Силен удар го върна към действителността. Някакъв разхождащ се човек, заблуден от мъглата, се бе блъснал в него и се извиняваше, вдигнал пръст до шапката си:
— ’beg your pardon60!
— Бихте ли ми дали огънче?…
Мистър Крабтрий помисли, че сънува. Самият той бе заговорил, самият той показваше пакет „Гоулд Флейк“ в подкрепа на молбата си!
Минувачът извади от устата си някаква жалка угарка.
— Мръсно време! — каза той учтиво.
Мистър Крабтрий запали цигарата си, двоумейки се какво да извика: „Спасете ме“ или: „Ето го мистър Смит!“
Преди да успее да викне едното или другото, втори минувач се приближи до първия и го попита за пътя до Лонг Ейкър.
Човекът с угарката се извърна. Мистър Крабтрий се остави да бъде повлечен…
— Още един такъв номер и ще ви прикова за първата срещната врата!
Малкият човечец измисли нов начин за отбрана:
— На ваше място бих размислил добре, преди да действам!
— Защо?…
— Преди да изляза от пансиона, аз се качих при майор Феърчайлд и му разкрих вашата тайна. Ако не се върна до полунощ, той ще съобщи на Скотланд Ярд!
— Не е лошо!… Само че за да ви повярвам, не е нужно да подслушвам на вратата, за да прекъсна вашите изповеди… Измислете нещо друго!
Мистър Крабтрий измисли нещо друго. Няколко минути по-късно, когато слизаше от един тротоар, той се просна с цял ръст, надавайки вик от болка. Наблизо бе забелязал такси, което не можеше да се движи поради мъглата, а шофьорът тъпчеше на място, пушейки цигара.