Внезапно силен гръм разцепи тишината. Тътенът още не беше заглъхнал, когато заби камбана, понесоха се писъци и команди. Василий скочи на крака, разливайки виното си, писарят го последва.
Византиецът се надвеси над перилата на балкона, взирайки се в оранжевите отблясъци, които започнаха да се издигат над северната част над града.
– Това е пожар! – каза той и рязко се обърна. – Гори Влахернския дворец! Бързо! Да отидем да видим какво става!
Без да дочака отговор, Василий се втурна навън. Залитайки, Климент тръгна след него. Не му беше писано да се наслади на една наистина спокойна вечер.
В главата на писаря, докато се препъваше по тъмните, изпълнени с викове улици, се появиха куп въпроси, които се стрелкаха като мълнии в замъгления му от виното мозък: Беше ли императорът в двореца? Беше ли това опит да бъде убит Михаил? Имаше ли станалото нещо общо с изчезналата златна сфера, която пазеше града от мълнии и пожари?
Внезапно по улицата повя хлад, кожата на Климент настръхна и той усети как виното се отича от него, а главата му се избистря. Нима проклятието, за което говореше Фотий, наистина бе застигнало града и императора? Нима след изчезването на сферата на Бизант, пазеща града, Бог бе поразил това място точно според легендите?
Какво се бе случило?
Чуха гръм, гръм, който според Василий е ударил императорския дворец, последван от пожар. Не беше ли предрекъл същото Фотий?
Климент ядно тръсна глава. Както и да беше избухнал пожара, човек бе причината за него и той трябваше да го открие. За останалото патриархът можеше да потърси обяснение в молитвите си!
Пред него византиецът тичаше, блъскайки безцеремонно всички, които се изпречат на пътя му. Улиците бързо се пълнеха с хора, които плачеха, понесли покъщнината си, или с ужасени лица се опитваха да разберат какво става. Чуваха се викове и стонове, няколко пъти попаднаха на групи богомолци, които, паднали на колена, отправяха пламенни молитви към небесата. А в далечината, заревото все повече се разрастваше. Макар Константинопол да не беше дървен като Плиска, един голям пожар щеше да има ужасни последици.
Облечени в дебели кожени куртки, панталони и шлемове, понесли кофи, стълби и чували с пясък, войници с крясъци разгонваха тълпата. Впрегнати в каруци, в които се поклащаха бурета, пълни с вода, ниски, набити коне се точеха във върволица по посока на пожара.
Близо до цистерната на Аспар срещнаха Невестулката, който се луташе из тълпата. По лицето на слугата се изписа облекчение, когато видя господаря си.
– С Корсис се разделихме! Търсехме ви навсякъде! – каза с пресипнал глас той и тръгна с Климент и Василий. – Страхувахме се да не ви се случи нещо.
Колкото по-близо до двореца приближаваха, толкова топлината ставаше по-голяма, във въздуха се носеха сажди и пушек, пламъците се виждаха все по-ясно в нощното небе, а бумтежът им се усилваше.
– И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му[62]; – едър проповедник беше застанал на един от уличните ъгли, а високият му плътен глас се носеше наоколо, успявайки да заглуши шумовете на пожара. – Всичко е предсказано! Всичко е написано! Господ е отвърнал лице от нас! Господ е омерзен от разврата, пиянството и смъртта, които сеят Михаил и властниците му! Отвърнал е лице от тях и ние ще трябва да плащаме греховете им, докато всички земни царе и велможи, и богати, и хилядници, и силни не се покаят, не пречистят душите си и не заплачат с истинските сълзи, които ни праща нашият Бог Иисус Христос и не обикнат с истинската му обич тези които са онеправдани и отхвърлени! Защото никой не може да се скрие от истинския гняв на Агнеца, и ще дойде великият ден на гнева Му, и никой няма да може да му устои! Затова, братя и сестри, тези, които плащат греховете на други, помислете какво трябва да направите, за да спечелите пак Божията любов, какво трябва да сторите, за да...