Императорът се изправи, постави двете реликви на трона си, прекръсти се, хвана лицето си в шепи и се разрида като малко дете. Василий се приближи до него в опит да го успокои, но Михаил се откъсна от ръцете му, изтри мокрите си бузи изправи се пред вуйчо си и го изгледа от високо.
Спартарият не беше свършил. Зачервен от вълнение, той приближи до трона, коленичи, сведе глава и протегна напред ръката си.
– Това – каза той, – са писма, които открихме в двореца на кесаря и магистъра. Прегледах някои от тях. В пергаментите те и човек, който се подписва като Изчислителя, съставят планове как да свалят ваше величество от трона.
– Мога да обясня! – прегракнало извика Варда. – Мога...
Михаил махна с ръка.
- Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума[64]:
Знаете какво е наказанието за изменниците и предателите – позорна смърт! – Варда и Петрон се сгърчиха под думите на племенника си, въпреки че изглеждаше невъзможно, лицата им пребледняха още повече. Кесарят отваряше и затваряше уста, сякаш не му достига въздух, до него брат му изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. – Но ти си прав – продължи Михаил. – Вие сте мои роднини, кръв от кръвта ми, плът от плътта ми. Не мога да ви убия. Но мога да ви прокудя! Нареждам до един час да сте напуснали града, а до два дни – пределите на империята. Всеки, който ви срещне на земите ни след това, ще има задължението да ви убие! Имуществото ви се конфискува в полза да императора! Колкото да теб – Михаил изгледа Коридон. – Бях женен за дъщеря ти. Наричах те мой тъст. Опитвах се да бъдем приятели... Ще ти спестя мъчителната смърт и унизителната екзекуция – императорът се обърна към предводителя на варягите. – Изведете го в задния двор и го посечете. След това ми донесете главата му!
В този миг Варда изкрещя и се метна напред. Потресени от случващото се, войниците се бяха разсеяли за миг и той се възползва от това. Дали въжето, с което беше вързан, се бе размотало, или кесарят се бе освободил сам, не стана ясно, но ръцете му бяха свободни. Варда се блъсна в един от телохранителите, някак си измъкна меча от ръката му и се хвърли като лъв към стоящия на трона си Михаил. Императорът замръзна, неспособен да направи нищо, сълзите се стичаха по лицето му като по мрамор.
В този миг Василий, който стоешс до него, се стрелна наред и промушвайки се под вдигнатите ръце на кесаря, заби меча си в корема му.
Варда замръзна на място, мечът на Василий, почернял от кръв, се подаде от гърба му.
Кесарят се опита да направи още една крачка напред, но врагът му натисна още по-силно и той бавно се свлече на колене.
Варда изпусна чуждия меч, който падна върху гладкия мрамор. Кесарят се сгърчи, протегна окървавените си пръсти напред, все едно иска да сграбчи нещо, след което падна настрани, а главата му кухо издрънча.
Василий, който дишаше тежко, извади меча си от трупа и го избърса в дрехите на убития.
– Това заслужават всички предатели! – каза той и плю върху мъртвия си враг.
Михаил, все така застинал на трона си, най-после излезе от вцепенението си и скочи на крака. Жена му също се изправи и силно прегърна мъжа си. Със закъснение варягите наобиколиха господаря си с извадени мечове, готови да посекат всеки, който се приближи до него.
Залата се оживи. Чуха се викове, заповеди и команди. Трупът на Варда бе извлечен за краката навън, оставяйки след себе си дебела кървава ивица. Вдигнал ръце като за пощада, Петрон се тресеше, паднал на колена на пода. От заговорниците единствено Коридон беше запазил самообладание. Все така с високо вдигнал глава той не откъсваше очи от Михаил.
– Мислиш си, че това е краят! – извика накрая магистърът. – Може и да ме убиеш, но няма да сломиш духа ми! И ще бъдеш прокълнат за това, което направи! За това, което правиш! Господ наистина е извърнал очи от теб, Михаиле! Бъди проклет! Нека не намериш покой сутрин и вечер, денем и нощем, докато си буден и докато спиш, докато пиеш и докато ядеш, докато ходиш и докато си седнал, докато...
– Стига толкова! – императорът ядно махна с ръка към охранителите си. – Изведете го!
Варягите се струпаха около продължаващия да сипе клетви Коридон, някой го удари, след което останалите го изведоха от залата.
- Вино! Донесете вино! Това трябва да се отпразнува! – извика протостраторът Роман и думите му бяха посрещнати с радостни възгледи.
Скоро в ръцете на всички се появиха чаши и бокали, слугите час по час притичваха да ги напълнят отново.
Климент се беше оттеглил в сенките, облегнат на стената, чакаше сърцето му да се успокои.