– Така е било обявено. Има и доклад по случая, който, предполагам, ще получа до няколко дни – отговори князът и си наля още вино. – Агентът ни го е видял в моргата на Константинопол. Нямало никакво съмнение, че Дукум си е счупил врата. Двамата войници, които са го ескортирали, са потвърдили инцидента. - Борис внимателно постави чашата си на масата, приближи се до прозореца и се загледа в тъмнината. Ярката луна осветяваше белия каменен двор, в далечината се виждаха огньовете, запалени по стената на крепостта, чуваха се подвикванията на войниците. Всичко изглеждаше мирно и спокойно, но в сърцето си князът усещаше празнота. След смъртта на Дукум нищо вече нямаше да е същото. Най-накрая бе останал съвсем сам. Сам със себе си и демоните, с които трябваше да се бори в собствената си душа. Борис въздъхна и се върна при гостите си. – Беше ми като близък роднина – каза тихо той. – Като стар чичо, който винаги е наоколо в труден момент, за да ме подкрепи. Правеше го за баща ми, правеше го и за мен. А сега го няма! – Князът гневно изтри с юмрук мокрите си очи. – Ще пратя хора да приберат тялото му, да го балсамират и да го докарат в Плиска. Ще му устроим достойно погребение, такова, каквото заслужава. А ти ще го заместиш в Константинопол!
Климент повдигна вежди. Той не беше дипломат. Какво щеше да търси във византийската столица? Пък и проблемът, с който се занимаваше Дукум, вече бе успешно решен. Тържището в Солун отново бе отворено. Какво беше намислил князът?
– Нека не оставяме тъгата да ни размеква. Кавханът не би одобрил това – Борис възвърна обичайното си хладнокръвие. – Не ни ли учат апостолите, че трябва да приемаме твърдо и с вяра в Бога и най-големите нещастия?
– Учат ни! – съгласи се Климент. – Но ни учат още и че Бог ни праща нещастията като изпитание, в което ние трябва да устоим.
– Точно така! – съгласи се Борис. – Затова трябва да отидеш в Константинопол и да довършиш това, което Дукум започна.
– Но какво? – разпери ръце Климент, а до него Корсис се размърда неспокойно. – Дукум реши проблема с тържището в Солун. Византийците нямаше защо да го убиват. Или има нещо друго?
– Има! – владетелят го изгледа от упор. – Първо искам да проучиш обстоятелствата около смъртта на кавхана. Както сам каза, той беше добър ездач, а гърците са способни на всичко! И грешиш. Те имаше защо да го убият – Борис се наведе напред, все едно се страхува някой да не го подслуша. – В Константинопол се носят слухове. Слухове, че срещу Михаил ще бъде извършен преврат! Мнозина са недоволни от управлението му. От пиянството и разврата му, от новите данъци, които наложи, и безкрайните войни на изток. Хората не го обичат, ненавист има и в обкръжението му – князът се почеса по бузата преди да продължи. – Колкото и странно да ти се вижда, една от причините за това е, че е зарязал съпругата си Евдокия Декаполитиса и върти любов с дъщерята на телохранителя си – Евдокия Ингерина. Всъщност го прави от години, но сега е забравил всякаква мяра.
– Явно харесва Евдокиите – отбеляза писарят.
– Не знам как не ги бъркат – усмихна се Борис и за миг заприлича на немирно момче, което издава чужда тайна. – Всъщност знам. Наричат жена му Евдокия, а любовницата му Токи. Макар това да не е особено важно. По-важно е, че майката на Михаил Теодора, която му е избрала Евдокия за жена, когато е бил само на петнайсет години, както и брат ѝ, кесарят Варда, са близки с бащата на момичето – главнокомандващия на източните армии Магистър милитум Коридон. Той постигна забележителни победи. След като разгроми емир Омар, се върна с част от войските си в Константинопол, за да получи триумф. Дата за който, кой знае защо, така и не се назначава от императора. Коридон обикаля сърдит из Константинопол, а войската му нервничи пред стените на града в очакване императорът да им отдаде заслуженото. Вместо това Михаил е забравил всякаква дискретност. Появява се публично с любовницата си и унижава жена си. Което допълнително ядосва Коридон и покровителите му. Преди това, за да се спазва приличието, императорът ожени Токи за близкия си приятел – началника на имперските конюшни Василий и за да не се сърди, че спи с жена му, му даде за любовница собствената си сестра Текла. Което дразни още повече майка му и брат ѝ. Казват, че Текла била влюбена във Василий, който е огромен и красив мъж, но това едва ли има особено значение.
– Звучи като древногръцка драма – не се сдържа писарят. – Всеки е любовник на някого и мами другия зад гърба му. Липсва само Богът от машината[25], който да разреши проблемите и раздаде правосъдие.
– И това може да стане – замислено отговори Борис. – И може ние да изиграем тази роля. Из Константинопол са плъзнали магьосници, пророци и гадатели, които предсказват скорошния край на императора и цялата му династия. Свещеници проповядват по ъглите, че Апокалипсисът е близо, Дяволът се е настанил в Големия дворец, а Господ е отвърнал очи от империята и ще я накаже заради пиянството и разврата на Михаил.
25
Богът от машината – в края на някои гръцки драми, за да се разрешат проблемите на героите на сцената, от небесата слиза Бог, използвайки театрална машина, и раздава правосъдие. – Б. а.