– Някой подготвя почвата, за това, което предстои – Климент замислено поклати глава. – Случвало се е и преди. Първо се пускат слухове, мълви и пророчества и когато започнат размириците, всички вече са убедени, че такава е Божията воля.
– Точно така! – Борис плесна с ръце. – Нещо се мъти и аз трябва да знам какво е то.
– И Дукум трябваше да разбере това? – попита писарят, чудейки се в какво ли всъщност се е забъркал кавханът във византийската столица.
– Да! Всъщност той го предложи – бързо добави князът, сякаш се оправдаваше, че е въвлякъл боилът в подобна авантюра. – Тържището в Солун беше само претекст да го пратя там. Дукум трябваше да се опита да разбере подготвя ли се наистина преврат и кой се кани да го оглави. Всяка смяна на властта води до сътресения и несигурност след себе си, докато новият владетел се закрепи. А точно сега положението във Византия, така или иначе, е трудно. Войната с арабите е опразнила хазната, патрициите са разделени и сплетничат един срещу друг, войниците не са получавали заплатите си от десет месеца и са изнервени. Ако Михаил падне, ще настане хаос... Омръзна ми вечно да губя войни! – Борис се нацупи, но миг след това черните му очи заблестяха. – Само си представи, Клименте! Ако успеем, ако завладеем Константинопол, ще извърша подвиг, който никога не е извършван! А ако седна в трона на Константин Велики, никой владетел в света няма да може да се мери с мен по могъщество! България ще стане най-великата сила на земята!
– В Константинопол и преди е имало преврати – сухо отбеляза писарят.
– Да, но сега положението е различно! – очите на Борис заблестяха пред мечтите за бъдещето и плановете, които градеше. – И което е най-хубавото – потри ръце владетелят. – Имаме шпионин на най-високо място в империята!
– Кой е той?
– Братът на Теодора и Варда, магистър Петрон Мимиконян! Алчен е като Крез. Забогатя неимоверно, след като преди години проведе успешни кампании в Азия, но след това загуби всичко. Крие провала си, а е на ръба на банкрута. Ако не са нашите пари, ще бъде разорен! Той ни съобщава всичко важно, което става в двореца и което замислят племенникът му, сестра му и брат му. Ако Петрон седне на трона, сам ще отвори вратите на Константинопол пред войските ми.
– И Дукум е трябвало да уреди всичко това?
Князът се намръщи.
– Всъщност не. Той не можеше да повлияе на ставащото в империята. Но можеше да следи на място в каква посока се развиват нещата. С малко повече късмет можеше да пристигнем с войските си пред стените на Теодосий[26] в подходящия момент. – Борис изгледа събеседниците си под спуснатите си клепачи, след което вдигна глава и каза с ясен глас. – Запомнете: рано или късно Византия ще се изправи срещу нас с цялата си мощ. И тогава, нека не се лъжем, няма да имаме никакъв шанс. Докато императорът седи на трона си в Константинопол, българският владетел ще се страхува за трона си в Плиска! Колко още време има дотогава? Година? Десет? Сто? Колко време арабите ще ангажират вниманието им? Всяка нощ сънувам кошмара, че Михаил е сключил мир с Ал Мутаз[27] и обръща взора си към нас. Веднъж вече ми се наложи да се изправям срещу Византия и не бих искал да го правя отново. Затова няма да се почувствам спокоен, докато не уредим работите си с гърците. Това беше задачата на Дукум. Да следи какво става в Константинопол и да осигури мир. Дълъг и дълбок мир, като по времето на Омуртаг[28]. Ако нещата тръгнеха в изгодна за нас посока, можеше и да тръгнем на война, но този вариант бе малко вероятен. Дукум организира бърза система за известяване, така че, ако се наложи, да узная новините не по-късно от три дни. А сега е мъртъв... – владетелят замълча. – Само седмица преди да умре ми писа, че е на път да намери нещо, което ще превърне плановете ни в реалност. Беше сигурен, че нещата се развиват в наша полза... Как можа да загине по този нелеп начин! – удари юмрук в дланта си Борис, без да става ясно за кое съжалява повече, за смъртта на Дукум или за това, че не е разбрал тайната му.
– И ваше величество иска аз да го заместя? – Климент не изглеждаше привлечен от идеята да отиде в Константинопол и да се замеси в дворцовите интриги. Още по-малко му се искаше да се сблъсква с бившия си преподавател от Магнаурската школа, а сега патриарх Фотий. Макар да бе висш духовник, Михаил му бе поверил грижата за шпионите си, нещо, с което Фотий, който бе превъзходен логик, философ и математик, се справяше чудесно. Патриархът мразеше някой да се бърка в плановете му, както бе направил писарят преди около година, и рядко оставяше това ненаказано. Климент още изтръпваше, когато си припомнеше битката, която водеха с помощника му Корсис на гробищата до Плиска с изпратените от Фотий фанатични убийци. Тогава им се размина на косъм, но патриархът, както и господарят му едва ли бяха останали доволни от резултата. Единствената утеха, която писарят намираше в предстоящото пътуване, бе, че ще види Ирина.
26
Флавий Теодосий – Теодосий II (408 – 450 г.) – византийски император, основател на Магнаурската школа. Построил непревземаема стена около Константинопол, части от която съществуват и до днес. – Б. а.
27
Ал Мутаз – халиф от династията на Абасидите, управлявал Арабския халифат от 866 г. до 869 г. – Б. а.