Императорът се надигна бавно, разпери ръце, за да запази равновесие, златният му венец се килна на една страна. С несигурна стъпка Михаил стигна до края на балкона, опря се тежко на перилата и махна с ръка:
– Нека игрите започнат! – провикна се той, след което се върна обратно на мястото си.
Тълпата изрева, продавачите, които бяха спрели за миг да чуят думите на императора, отново се втурнаха между седалките, войниците надуха тръбите, удариха барабаните и се оттеглиха.
Четиримата актьори пристъпиха напред и се поклониха пред ложата. Дрехите им бяха еднакви – дълги туники, но в различни цветове – син, зелен, бял и червен.
– Уф! – намръщи се Василий. – И тук не може да се мине без политика[42]! Това няма да е истинско състезание.
– Зелените ще спечелят, нали?
– Да! Нали императорът ги подкрепя. Но ще видим какво ще стане после при надбягването с колесниците. Сините не се дават лесно дори когато на пистата е нашият приятел Филон – Василий посочи с очи дребният черен младеж, който се въртеше около императора. – Дано спечели, че ако ли не, после Михаил ще се мръщи цяла седмица.
"Синият" актьор излезе напред и се поклони. Шумът мигновено спря, чуха се само няколко окуражителни вика, които накараха Михаил да смръщи чело.
"По-защитен от земята не беше високият въздух.
Хвърлили – казват – око на небесното царство гиганти, те до самите звезди накамарили мощни масиви..."[43] – отекна като тръба гласът на мъжа над смълчания Хиподрум.
– Това са "Метаморфозите" на Офидий – позна стиховете Климент.
– Скука! – махна с ръка Василий и си взе чепка грозде. – Няма как, трябва да го изтърпим. Но после има борба с кучета и мечка! Казаха, че са докарали някакво огромно животно от Карпатите, но кучетата ще са поне дванайсет! След това ще ни се натресе Мегакъл, но свърши ли, идва хубавото – византиецът премлясна от удоволствие. – Надбягване с колесници и борби!
Рецитацията се понрави на Климент. Артистите един след друг пристъпяха напред и окуражавани от виковете на публиката, представиха части от "Илиада", "Енеида" на Вергилий и дори няколко басни от Езоп, които предизвикаха бурен смях.
В императорската ложа никой не следеше какво се случва. Михаил и русокосата бяха свели глави и се кискаха приглушено, Варда все така продължаваше да шепне на Теодора, останалите шумно разговаряха помежду си. Само колесничарят Филон бе изчезнал, до мястото му се търкаляше празна чаша.
Василий реши да запълни времето си, като обясни на Климент кои са присъстващите.
-Доколкото разбирам, си се запознал с майката на императора, Варда и брат му Петрон византиецът посочи троицата до Михаил, а Климент кимна. Гледай го как се е издокарал нашия кесар – в ботуши в тая жега! Ще ходи да прави преглед на войската с приятеля си Коридон. Не пропуска повод да ни покаже, че поставя работата над удоволствията. – Василий се усмихна снизходително, преди да продължи. – Русият зад императора, този с меча, е личният му телохранител Ингерн. Беше предводител на варягите[44], които се появиха преди години по голямата река, минаха през морето и се опитаха да превземат града – Василий се усмихна снизходително. – Много е добър с меча, макар да е малко тромав. Дъщеря му Евдокия – византиецът посочи русата жена да императора – е любовница на Михаил и моя жена – едрият мъж се ухили саркастично. – Майка му го накара навремето да се ожени за другата Евдокия – чернокосата, но той си харесва Токи и това е! Може да ти се види странно, но аз нямам нищо против. Това положение ми дава доста голяма свобода на действие и известно влияние над Михаил, който ми се чувства задължен. А и сестра му Текла – Василий посочи смугла жена с пищна жълта туника, която облегната на перилата съсредоточено слушаше рецитацията – няма нищо против да утешава разбитото ми сърце.
– Защо ми казвате всичко това? – попита писарят, който се чувстваше неудобно от този свободен разговор за съпруги, сестри и любовници.
– Стига, българино! – махна с ръка Василий и вдигна чашата си. – Много си притеснителен! Първо, нека си говорим на "ти". Все пак съм ти почти сънародник – съгласен ли си? – Климент кимна. – Чудесно! Нещата, които ти разказвам, не са тайна за никого. Сигурен съм, че ти самият ги знаеш не по-зле от мен. Да не говорим, че градът е залят от песни, стихове и пародии за императора, двете Евдокии, сестра му и мен самия – византиецът се прозя шумно.
42
Четирите цвята съответстват на партиите във Византия – "сини" (венети), "зелени" (прасини), "бели" (левки) и "червени" (руси). Отъждествяват се с четирите елемента – вода, земя, въздух и огън. В Античността техни покровители са боговете Нептун, Кибела, Юпитер и Веста. – Б. а.
44
Варягите са викинги, пътуващи на изток, тръгвайки от днешни Швеция и Норвегия. В средата на IX век свързаната с тях народност рус поставя основите на Киевската държава. Шведският викинг Рюрик през 862 г. се установява в Новгород и поставя началото на руската царска династия Рюрикови. – Б. а.