– И това не те притеснява?
– А защо да ме притеснява? Ако на някой не му харесва, това си е негова работа.
Правейки се, че разбира, Климент поклати глава.
В същия момент в ложата избухна караница. Един от присъстващите – облечен в светла роба мъж със зелени очи, голям месест нос и бели, но криви зъби, говореше гневно на полегналия си съсед, който се бе надигнал на лакет и му отговаряше с насмешка. Разговорът постепенно премина в караница, гостите в ложата на императора се опитваха безуспешно да помирят спорещите. В суматохата един от робите, които поднасяха виното, се спъна и разплиска каната си. Няколко капки паднаха върху туниката на кесаря Варда, който вдигна ръка, удари роба през лицето и нареди да го хвърлят на арената. Никой не обърна внимание на инцидента. Погледите на всички бяха насочени към двамата патриции, които продължаваха да спорят ожесточено. Малко преди скандалът да прерасне в бой, те се засмяха и си размениха дружески прегръдки.
– Този с носа като чушка е протостраторът Роман – веднага обясни Василий. – Другият с мазната коса и черната брада е приятелят му Лъв. Двамата са неразделни от деца. Родителите на Роман загинали, когато той бил младеж, при пожар на борда на кораб, с който се връщали от Антиохия. Баща му беше наместник там и идвал в Константинопол да стане настойник на Михаил. След смъртта му мястото в Антиохия беше заето от Петрон, а Варда заграби имуществото на Роман под предлог да го пази от крадци. След години му го върна, но както можеш да се досетиш, не беше останало много. Според кесаря – заради данъците - Василий се ухили отново. – По-важното е, че Варда стана настойник на императора. А бащата на Лъв взе Роман под крилото си, оттогава датира дружбата между двамата. Двете момчета участваха заедно в походите и Роман се отличи като изкусен боец и стратег. Разправят, че Лъв му завиждал, но не знам колко е истина. След това в една от битките бащата на Лъв загина. Някой го прострелял фатално с арбалет и неочаквано Роман зае мястото му. Според някои слухове самият Роман убил благодетеля си, но Лъв няколко пъти публично е казвал, че не вярва в тях. След като стана стратор, Роман бързо се издигна и забогатя, за разлика от приятеля си. Двамата често се карат, но са като братя – не могат един без друг. Роман не харесва нашия кесар – Василий посочи Варда, който мълчеше мрачно до племенника си. – Подозира го, че е убил родителите му, за да заеме мястото на баща му като настойник на императора. Въпреки че не е пръв красавец, Роман е страшно конте, маже се с най-модерните помади. Винаги има някоя забавна случка под ръка и е душата на всяка компания. Жените са луди по него, макар вече да е на възраст и да почва да оплешивява.
– Ами Лъв? Той не му ли завижда?
– Може и да му завижда – неопределено отговори Василий. – Напоследък доста го е позакъсал. Казват, че взел много пари от логотета Мануил – византиецът се приведе към Климент и му зашепна. – Предложи ми да уредя някои от игрите, за да спечели. Знае, че още имам приятели сред борците. Отказах му, разбира се! Но от тогава хич не ме обича. Навърта се и около Филон. Онзи дребен красавец, който вече е слязъл да се подготви за състезанието. – Василий изтри избилата по лицето му пот в бяла кърпа. – Той е водач на колесница от зелените и понеже императорът им симпатизира, се надува, че още малко ще се пръсне. Всъщност не е лош колесничар, но прекалено много разчита на подкрепата на императора. Напоследък е станал надменен и безотговорен, сякаш само това, че Михаил е зад него, е достатъчно, за да спечели състезанието.
– А не е ли?
– Не! Трябва да се бори истински. На арената няма значение кой кого подкрепя. Но по-интересното е, че според мнозина Лъв се навърта около Филон, защото го харесва. Макар аз да мисля, че и на него е предлагал да мамят на пистата. – Преди да продължи, събеседникът му се огледа и после отново заговори. – Откак преди три години умря жената на Лъв, така и не си намери друга. Заобикаля се с млади и красиви младежи, които си назначава за ординарци. Пък и нашият Филон си е хубавец...
– И императорът не е против? – една пеперуда пърхаше лениво в жегата около главата на Василий, търсейки сянка, в която да се скрие.
– Защо да е против? – началникът на конюшните махна с ръка да прогони насекомото. – Лъв не пречи на никого, винаги може да разчита на него, а и какво става в спалнята на някой от приближените му едва ли интересува Михаил. Освен това Лъв е много добър с меча! Винаги е бил такъв. Дотолкова, че навремето обучаваше императора. Знае и много за запалителния, или както вие го наричате "гръцкия" огън. Все нещо го усъвършенства. Всъщност той го внедри и в наземните битки, не само при обстрела на корабите. Твърди, че може да разпознае мириса на огъня навсякъде във всичките му петнайсет разновидности. Всъщност той трябваше да стане Магистър Милетум – пълководец на източните армии. Но в последния момент вместо него предпочетоха Коридон, той е баща на съпругата на императора. – Василий посочи висок жилав мъж с къдрава черна коса, сини очи и малка, добре поддържана брадичка, застанал малко встрани от другите. – Друг път ще ти разправям подробно за него. Историята му е повече от любопитна. – Василий отново попи лицето си. – Казвам ти! Не ти трябва да се забъркваш с Варда или с брат му. И двамата са коварни като пепелянки! Винаги искат да са начело и да командват. Но ако има някой по-опасен и от тях, това е той – гъркът посочи с брадичка седналия на трона си патриарх. Фотий стоически се потеше в черното си расо, но на лицето му бе изписана блага усмивка, все едно се намира в рая. – От този трябва да се пазиш като дявол от тамян! И той наистина е умирисан целият на тамян, защото никъде не ходи без безценната си кандилница! – византиецът се взря с омраза в свещеника. – Това е Фотий, всепреподобният ни патриарх! Знае всичко за всички! И никой не смее да му се противопостави, дори императорът. Казвам ти, може да се представя за патриарх, но всъщност е дявол в расо! Но държи онези римски псета надалеч. Ядоса ги дотолкова, че го отлъчиха - Василий се усмихна злобно. – Как ти се струва това – главата на православната църква е анатемосан и отлъчен! До него, този с орловия нос е папският нунций – монсеньор Анджело Рици. Хлъзгав е като змия! Говори и се усмихва, все едно ти е пръв приятел, но ако интересите му го изискват, неговите или на папата, ще ти забие нож в гърба, без да се замисли и за секунда. Не подбира средства, за да се домогне до това, което иска. А то е да признаем, че римската църква стои над нашата и има правото да ни командва – византиецът презрително изсумтя. – Представяш ли си? Стигна до там, че да заговорничи с арианите![45]
45
Арианите са последователи на александрийския свещеник Арий, който твърди, че Христос, като син на Бога, не му е равен, а е с по-нисша природа. Учението е осъдено от първия Никейски събор, проведен през 325 г., като ерес. – Б. а.