Женствен мъж, със златна препаска, скиптър и потно чело изскочи отнякъде и припна към императора.
– Какво ще заповяда, ваше величество?
– Агатоне! Ти уредник на игрите ли си, или какво?
– Уредник съм! Уредник – бързо закима мъжът и приклекна, за да избегне ръката на Михаил, който замахна да го удари. – Знам цялата програма наизуст, подготвил съм и съм проверил всичко. Следва бой между мечка и кучета, ваше величество. Само чакам да дадете знак...
– Няма да дам знак! – тросна се императорът и легна отново на мястото си. – да видим дали това ще хареса на тези простаци, които освиркаха моя фаворит! Нека сега се попекат малко на слънцето. Ще пуснете мечката най-рано след час! Даже след два! Да видим как ще им хареса това?! – нареди Михаил и се провикна – Вино! Искам още вино!
– Не пи ли вече достатъчно? – почервеняла от гняв и срам, Теодора се доближи до сина си. – Излагаш и себе си, и мен!
– Така е ваше величество – намеси се и Варда. – Може би е по-благоразумно...
– Оставете го! Той не съзнава какво прави. Както винаги, когато се напие – гласът на Евдокия беше леден. Съпругата на императора се обърна бавно и студено изгледа русокосата си съперница. – Нека се забавлява с повлеканата си...
– Господарю, трябва да дадете... – Варда не успя да довърши.
Михаил вдигна зачервените си очи и бавно, с омраза изгледа майка си, вуйчо си и жена си. Главата на императора трепереше, брадичката му се тресеше, на края на устната му бе застинала капка вино.
– Кой е императорът тук? А?! Кой? – тежкият поглед на Михаил бавно обходи присъстващите, които се свиха в местата си. – Има ли някой претенции да е император? Може би се е случило нещо, за което не съм разбрал!? Кажете ми, ако е така!
– Разбира се, че ти си императорът! – Теодора се опита да успокои сина си и сложи ръка на рамото му. – Никой не се съмнява в това. Само искам да кажа...
– Не ме интересува какво искаш да кажеш! – Михаил грубо блъсна ръката на майка си и отново скочи на крака. Една от чашите падна и издрънча на мрамора. – Не ме интересувате нито ти, нито ти, нито ти! – той един след друг посочи Теодора, Варда и съпругата си. – Омръзна ми от вас и вечните ви съвети! Омръзна ми от непрекъснатите ви натяквания. Аз съм императорът! Гласът на Михаил проехтя в широката ложа, лицето му почервеня, жилите му се издуха. – Аз, а не вие! Запомнете го добре! Омръзна ми да ми казвате какво да правя, как да се държа и какво да обичам! Ще пия колкото си искам! И ще живея както си искам! А ако на вас не ви харесва, можете да се махате! И знаете ли какво – Михаил дръпна за ръката русата си любовница, която се изправи до него. – Омръзна ми да се крия. Да играя игрички и да се държа като влюбен паж. Затова ще се разведа! – Михаил предизвикателно изгледа всички наоколо. – Точно така! Ще се разведа и ще се оженя за Токи! – императорът прегърна любовницата си и се изсмя. – Не ме е срам да изрека пред всинца ви, че любя таз жена![46] А който не е съгласен, може да върви по дяволите!
Следващият час премина тягостно.
След крясъците на Михаил, съпругата му се изправи, поклони се изискано и се оттегли под предлог, че я боли глава. Хвърляйки гневни погледи, баща ѝ Коридон хукна след нея. Лицето на Теодора ту почервеняваше, сякаш я гори огън, ту пребледняваше като сняг, но колкото и да беше ядосана, майката на императора не посмя да каже нищо на сина си.
Варда отново започна да шепне напрегнато в ухото ѝ, но Теодора го отпъди с ръка, както се пъди досадна муха. Разговорите замряха, патрициите в ложата се оглеждаха притеснено, забравили за виното и изобилието на храна около тях.
Това ни най-малко не смущаваше Михаил, който се забавляваше чудесно. Императорът настани любовницата си на освободената от жена си лежанка, наля си още вино и започна да вдига тост след тост за "новата си съпруга". Самата Евдокия правеше всичко възможно, за да развесели още повече Михаил, непрекъснато се навеждаше към него да го целува и гали, кискаше се високо на шегите му и от време на време хвърляше победоносни погледи на останалите и баща си Ингерн, който се беше надул от удоволствие почти до пръсване.
Игрите също бяха прекъснати. Публиката не обърна внимание на забавянето, свикнала с капризите на участниците в състезанията, но след като мина четвърт час и по нищо не личеше, че подновяването предстои, започна да вика и дюдюка. Отначало вяло, но колкото повече обедното слънце напичаше тълпата, толкова по-изнервена ставаше тя. Започнаха да се чуват и викове срещу императора, които постепенно набираха сила. Тук-там по трибуните избухваха сбивания, наложи се войници да влязат между зрителите. Агатон час по час поглеждаше пясъчния часовник, който отброяваше поискания от императора час, но не посмя да каже нищо.