– Сега вероятно ще трябва да се разведа бе единственият коментар на Василий за ставащото около тях. Едрият византиец не изглеждаше кой знае колко разстроен. Той си наля чаша вино, пресуши я на един дъх, протегна се така, че костите му изпукаха, и поднови разговора от там, откъдето го бяга прекъснали.
– Значи питаш за убийствата?
Писарят кимна с глава.
– Двама от близките на Михаил са били убити!
– Точно така! Вестарият Евматий и логотетът Мануил. Единия са пронизали с нож в сърцето, на другия са строшили врата – потвърди Василий. – Евматий е заклан в лятната си къща, Мануил – в кабинета си.
– И никой не е видял нищо? Няма никакви следи?
– Не! Нямало е кой да види – обясни византиецът. – Вестарият обичаше да се усамотява в гората, логотетът не пускаше никой в кабинета си, който беше по-добре защитен от спалнята на императора! Наоколо е нямало никой, когато смъртта ги е навестила.
– И все пак – настоя писарят. – Слугите трябва да са пуснали посетител или вратарят да е отворил на непознат. И двамата са високопоставени сановници на Михаил. Имали са стражи за охрана. Никой ли не е видял нищо?
– Право да си кажа, не знам. Не съм се интересувал от такива подробности. Аз не съм много по тънките сметки – Василий сви ръката си, която се натегна като корабно въже и се усмихна. – Предпочитам да решавам проблемите по друг начин.
– Ами убитите? Разказа ми за живите "стълбове". Сега ми разкажи и за мъртвите.
– Ще ти разкажа, защо да не ти разкажа – Василий си наля още вино. – Евматий беше от Кападокия. Роден е в Мазака[47]. Баща му е бил търговец на коприна, майка му Анастасия – една от най-красивите жени в империята. Трябва да знаеш, че нашият Евматий беше личен хубавец. Среден на ръст, но добре сложен и с лице като нарисувано. Казват, че приличал на майка си. Когато бил на тринайсет години, баща му се разболял и умрял. Анастасия разпродала каквото могла и със събраните пари и сина си се преместила в Никея. Там се запознала с протостратора Констанс, който се влюбил в нея, и му станала любовница. Констанс бил женен и имал син – Лъв – византиецът посочи полегналия встрани от тях патриций. – Баща му полудял по Елия, отрупвал нея и сина ѝ с всякакви подаръци, пирувал с тях всяка вечер и съвсем забравил за семейството си. Разказвам ти всичко това, за да знаеш какви бяха отношенията в малката ни дружинка. Както може би се досещаш, Лъв въобще не харесваше Евматий. Но да карам по ред. При едно от посещенията си в Константинопол Констанс включил и Евматий в свитата. Така се запознал с Михаил, който по същото време бил горе-долу на неговата възраст. Но по-важното е – Василий се протегна и седна на лежанката си, – че сестрата на императора Пулхерия се влюбила в красивия младеж и измолила от брат си да го остави в столицата. Михаил направи Евматий свой съветник, макар никой да не е чул да му дава съвети. По-късно го ожени за сестра си. Макар че Евматий така и не можа да се научи да ѝ бъде верен. Слаб му беше ангелът, както се казва. За негово щастие Михаил не обръщаше особено внимание на това, че мами сестра му. Дори напротив – беше доволен. Така чувстваше, че не е единственият, затънал в грях, като изневерява на жена си. Евматий се замогна, издигна се. Накрая стана вестарий, което даде в ръцете му голяма власт и много пари. Почна да се държи надменно, все едно за Михаил съществува само той. Това дразнеше останалите. Мен също. Беше суетно, глупаво, надуто парвеню! – византиецът въздъхна и завъртя чашата в ръцете си. – А сега е мъртъв. Две седмици преди да го убият, Роман, подтикван от приятеля си Лъв, го обвини, че краде от хазната. Стана голям скандал. Малко остана да се сбият. Наложи се императорът лично да ги разтървава. В крайна сметка беше назначена проверка. Водеше я лично Варда. Сам се предложи като неутрален и на двете страни. Предполагам, че се е надявал да припечели за сметка на вестария.
– Как са го убили?
– Някой е почукал на вратата му, Евматий е отворил и са му забили кинжал в сърцето. Бързо, лесно и ефикасно.
– Ами посланието?
Василий тръсна глава, сякаш опитва да се съсредоточи.
– "Смъртен удар порази снагата ти." Бог знае какво значи това и защо убиецът го е сложил в ръката на жертвата си. Това е стих от Есхил. От някаква пиеса.
– "Агамемнон".
– Сигурно – сви рамена бившият борец. – След това се намери послание и в ръката на логотета Мануил – "Поразен си за втори път". Глупост някаква. Всичко това много изнерви Михаил. Той е много религиозен и навсякъде вижда знаци и поличби. Има си ритуали за всичко и се моли по няколко пъти на ден. Всяка седмица подарява дебела свещ от чист восък на някой храм. Плаща издръжка на сто монаха и възстанови някои от повредените стенописи в църквите, а други сам поръча.