Някой силно възкликна, приглушени охкания и ахкания се носеха от всички страни.
В първия момент Климент не разбра какво става. Михаил и любовницата му лежаха заедно, преплетени в страстна прегръдка. Устните им бяха слети, робата на Евдокия се бе вдигнала високо, разголвайки стройните ѝ бедра. Едната ръка на императора бе бръкнала дълбоко в деколтето на любовницата му, другата обгръщаше рамената ѝ. Две чаши се търкаляха на мраморния под, тънка струйка вино се точеха по него като чужда кръв, песента на Мегакъл продължаваше да се лее все така лека и завладяваща.
– Това е възмутително! На игрите ли сме, или в публичен дом! Не мога повече да търпя това! – кесарят Варда скочи от мястото си и следван от брат си Петрон с широка крачка напусна балкона.
Теодора вдигна ръка, сякаш искаше да го спре, но не посмя да каже нищо. Текла все така гледаше отнесено, облегната на перилата, без нищо да я интересува, останалите смутено извръщаха погледи, бузите им бяха зачервени от изпитото вино или от срам.
Единственият, който запази присъствие на духа, бе Фотий. Патриархът невъзмутимо се надигна от мястото си, приближи до Михаил, хвана го за рамото и силно го разтърси.
Императорът вдигна зачервените си от вино и похот очи, изпълнени с гняв, че го прекъсват, но преди да успее да каже каквото и да било, духовникът го изпревари.
– Синко – мека каза Фотий, – време е да обявиш началото на надбягването с колесници. Всички го чакаме с нетърпение.
В същия миг, като по даден сигнал, Мегакъл свърши песента си.
Михаил се огледа, сякаш се събужда от сън, и объркано се взря в патриарха.
– Състезанието с колесниците – побутна го той. – Трябва да дадеш старта.
Теглени от коне, покрити със зелено, синьо, бяло и червено, на пистата излязоха четири квадриги[48]. Жокеите, сред които Климент разпозна и Филон, махаха на тълпата, която ги посрещна с бурен рев. Колесниците се събраха до северната порта, където се даваше стартът, конете риеха с копита в прахта, кочияшите си подхвърляха обидни забележки. Михаил се надвеси от балкона, вдигна високо бяла копринена кърпа, задържа я за миг над главата си и я пусна.
Щом кърпата полетя във въздуха, кочияшите дръпнаха юздите, размахаха камшиците и с викове подкараха квадригите. Първата обиколка конете набираха скорост, но с всяка следваща препуска все по-бясно и по-бясно. Колесниците летяха с такава скорост, че Климент бе убеден – няма да могат да вземат завоя и ще се разбият с грохот в стените. Дори присви очи, за да не види кървавата сцена, но колесничарите удържаха конете, кошовете им се приплъзнаха встрани, от главините на колелата започна да излиза пушек, но завоят бе взет сред бесните викове на зрителите.
С всяка обиколка скоростта се увеличаваше, колесничарите започнаха да се изблъскват един друг в желанието си да заемат по-добра позиция. Постепенно синият и зеленият взеха преднина, запотените им коне препускаха един до друг, удряйки телата си по завоите.
– Това е Диокъл – надвика шума Василий, сочейки синия. – Не се дава на нашия Филон.
Климент само кимна с глава, без да може да откъсне поглед от гледката. Точно в този момент изостаналият бял реши да предприеме опасна маневра. Малко преди завоя той рязко дръпна юздите, колелата му поднесоха силно в страни, но успя да влезе от вътрешната страна изравнявайки се със зеления.
Вместо да се смути, Филон вдигна камшика си и се опита да шибне с него съперника, който веднага се сниши в коша си. Любимецът на Михаил не се задоволи само с това. Използвайки малката си преднина, той засече пътя на белия, карайки конете му да се удрят един в друг и притискайки го все по-плътно към вътрешната преграда. Белият се опита да намали, за да изостане зад Филон, но в този момент зеленият зави рязко към него, колесницата на белия се удари в египетския обелиск, едното ѝ колело се строши, а кочияшът излетя от мястото си и се срина на земята.
Възползвайки се от суматохата и това, че противникът му е зает, Диокъл се опита да го изпревари, крещейки с все сила на конете си и неспирайки да размахва камшика. Филон обаче не беше вчерашен. Той също ускори, затваряйки синия от външната си страна, сниши се ниско над конете и с див вик ги пришпори напред.