– Много се засили, ще се разбие – извика Михаил, който скочи от мястото си и се надвеси над балкона. – Няма да може да вземе завоя или ще се сблъска с Диокъл! – продължи да крещи императорът.
Вместо да намали, Филон засили конете още повече, влезе в завоя и рязко дръпна юздите в лявата си ръка, така че вътрешните два почти спряха на място, докато другите продължиха да препускат. Колесницата се завъртя около себе си, вдигайки облак прах, едното ѝ колело се вдигна във въздуха, но миг след това отново падна на земята, а Филон с победен вик я подкара напред.
Препускането продължи и Климент не усета как скочи на крака, започна да крещи наравно с останалите, окуражавайки зеления, по челото му изби пот, ушите ми забучаха, сърцето му започна да препуска бясно като конете пред него.
Струваше му се, че времето е спряло, а сега най-важното е Филон да победи, без нищо останало да има значение. Няколко обиколки преди края червеният се отказа, изостанал далеч назад, а малко след това колелото на управляваната от Диокъл колесница се строши, но показвайки завидно майсторство, синият успя да удържи конете, без да се преобърне.
Останал без конкуренция, Филон намали и направи последните обиколки почти ходом, обирайки овациите на тези, които бяха заложили на него, за да спре най-накрая пред императорската ложа.
Въодушевен от победата, Михаил му хвърли кесия с пари, след което слезе на пистата, за да положи лично на главата на фаворита си златен венец и да го обяви за победител и цар на игрите.
Докато робите изнасяха трупа на белия и частите от разбитите колесници през портата Некра[49] императорът се появи на пистата. Тълпата отново зашумя, чуха се освирквания и викове, но този път по-слаби отпреди. Всички искаха да видят как победителят, който коленичи пред Михаил, ще получи наградата си.
Императорът вдигна високо златния венец, който заблестя на слънцето, и понечи да го положи на главата на Филон, когато земята се разлюля. Чу се страховит тътен, сякаш крепостните стени се срутват само за миг, статуите оживяха. Египетският обелиск застрашително започна да се люшка, удряйки се в съседните, огромната бронзова сфера на върха му се срути с грохот, змийската колона се наклони първо на едната, после на друга страна, млякото, виното и водата, които изтичаха от нея, се смесиха в тъмна пяна, която се изля на прашната арена. От трибуните се понесоха писъци, хора скачаха, бягаха и се блъскаха, опитвайки се да достигнат до изходите. Един от каменните барелефи се срути с грохот, чаши, шишета и делви полетяха на всички страни.
Пребледнял, Михаил залитна и изпусна златния венец, който падна върху коленичилия Филон, оставяйки кървави следи по лицето му.
Климент се хвана за парапета на балкона, до него Невестулката и Корсис го гледаха обезумели, в ложата настана суматоха. Всички се спуснаха към изхода, блъскайки се един друг. Лежанки и столове бяха преобърнати, по мрамора се търкаляха сандали, монети и парчета храна.
– Спасете императора! – провикна се Василий и с един скок се намери на парапета, който продължаваше да се люлее застрашително.
Ловък като маймуна, бившият борец се прехвърли на съседната колона, от там на близката статуя на Аполон и най-накрая скочи на пистата.
Земята продължаваше да се люлее, някъде започна да бие камбана, арената се огласи от стонове и викове за помощ. Полудяла, тълпата се блъскаше напред, премазвайки тези, които бяха пред входовете. Част от зрителите нахлуха на арената, опитвайки се да се измъкнат през страничните изходи, през които обикновено минаваха участниците в игрите, докато около тях падаха парчета от статуи, мазилка и камъни. Опънатите платнища се срутиха с грохот, въжетата им изплющяха като камшици, оставяйки кървава диря там, където се врязаха в тълпата.
Василий стигна до императора, който стоеше като вкаменен, все още с вдигнати ръце, и го издърпа далеч от клатещите се колони и тичащите хора. Миг по-късно към тях се присъедини и Ингерн заедно с още няколко от телохранителите на императора, които го заобиколиха с извадени мечове.
Чу се един последен тътен и най-накрая всичко утихна.
Климент продължи да стиска каменните перила все още под въздействието на шока от земетресението, очите му трескаво търсеха изход за спасение.
– Свърши ли, господарю? Свърши ли? – попита с умоляващ глас Невестулката. До него Корсис се бе вкопчил в една колона, кокалчетата на ръцете му бяха побелели от напрежението.
49
Порта на Хиподрума в Константинопол, през която са се изнасяли телата на загиналите в състезанията (от старогръцкото некрос - мъртвец). - Б. а.