– Лъв го е обвинявал, че краде от парите на Михаил?
Вдовицата тръсна гневно глава.
– Това беше лъжа! Мъжът ми никога не си е позволявал да вземе и една номизма[51] от парите на императора!
Климент вдигна поглед към прекрасната къща на вестария, докосна с ръка статуята, покрай която минаваха, и се усмихна.
– Знам какво си мислите! – в гласа на Пулхерия прозвуча напрежение. – Но не е вярно! Евматий не беше крадец!
– И сега вие наследявате всичко това?
В очите на вдовицата проблесна пламък, но тя веднага сведе взор към земята и тихо отговори.
– Не всичко. Бащата на Евматий беше оставил завещание, според което, ако синът му няма наследник, две трети от имуществото му отиват в братовчед му – Коридон.
– Магистърът и мъжът ви са били роднини? – не скри учудването си Климент.
– Бащата на Евматий и майката на Коридон са брат и сестра. Така че, както виждате, няма да получа много.
Климент мълчаливо кимна с глава. Двамата продължиха с бавни крачки по алеята, топлият пясък скърцаше под краката им. Накрая стигнаха до лятната къща в дъното на двора, където беше убит вестария. Пулхерия показа на писаря тъмните петна по дървения под – там, където беше пръснала кръвта на убития.
– Намерихме го ето тук – жената на Евматий посочи средата на стаята, от очите ѝ потекоха сълзи, Пулхерия покри лицето си с ръце. – Лежеше с главата към вратата, всичко беше в кръв – едва промълви тя, сякаш нямаше достатъчно сили дори да произнася думите.
Климент огледа богато подреденото помещение, гоблените, килимите, скъпото разпятие на стената, покритото с фин лен легло. Не откри нищо, което да му подскаже защо Евматий е отворил на убиеца си и кой може да е той.
Постепенно Пулхерия се успокои, лицето ѝ отново стана сериозно. Тя се извини, че мястото я разстройва, и излезе да чака писаря пред вратата. Климент се повъртя още малко в стаята, надникна под леглото и завесите, вдигна капаците на някои от сандъците, но и там не намери нищо. Накрая, след като се убеди, че няма какво повече да види, той последва вдовицата и внимателно затвори вратата след себе си.
Двамата с Пулхерия отново тръгнаха мълчаливо по красивата алея, всеки потънал в собствените си мисли. Въпреки привидното спокойствие Климент се чувстваше напрегнат. Беше видял или чул нещо, което не беше на мястото си. Нещо, което изглеждаше нагласено и фалшиво. Но колкото и да се опитваше да разбере за какво става дума, така и не успяваше. Въпреки това чувството остана.
– И Варда не предприе нищо? – наруши накрая мълчанието той и спря под сянката на една смокиня.
– Всъщност предприе. Седмица преди да бъде убит мъжът ми, двамата с кесаря започнаха да преглеждат сметките на императора. Лъв също присъстваше като свидетел. Привършиха в деня, когато... – гласът на Пулхерия заглъхна. – Всички сметки излязоха. Което не се хареса на Лъв. Тръгна си черен като облак. Затова Евматий беше толкова уморен и се оттегли в лятната къща.
– Можете ли да си спомните дали не се е случило нещо в дните преди мъжът ви да бъде убит? Да се е държал странно, да е казал нещо неочаквано или да се е срещал с някого?
Вдовицата се замисли.
– Не мога да си спомня нищо. Докато му проверяваха сметките, всеки ден беше с Варда, Лъв идваше често. Протостраторът Роман също се отби няколко пъти, Василий и Филон – и те. Всички искаха да разберат как вървят нещата. Дори патриархът намина веднъж – Пулхерия замислено поклати глава. – Евматий стана мълчалив и угрижен, но мисля, че беше заради проверката.
– Ами Мануил? Вратът му е бил строшен в кабинета му. Знаете ли нещо за него?
– Мануил беше мръсен лихвар и измамник! Този, който го е убил, е направил света по-добро място за живеене!
– Може би и той има жена, която да скърби за него – меко каза писарят.
Сестрата на Михаил рязко спря, тропна с крак като разглезено дете и сложи ръце на кръста си. От предишното ѝ мило поведение не остана нищо.
– Искахте да ме питате за смъртта на мъжа ми, казах ви всичко, което знам. Видяхте къщата, където беше убит! А сега моля да ме извините, но този разговор ме разстрои повече, отколкото предполагах.
И без да дочака отговор, Пулхерия се завъртя на пети и почти побягна към къщата.
Писарят остана загледан в гърба на отдалечаващата се жена. Беше ли му казала всичко вдовицата? И защо толкова мразеше Мануил?
Писарят бавно тръгна между палмовите дървета. Малко преди да стигне изхода на градината, някой тихо го повика по име. Зад близката барака надничаше Елена и му махаше с ръка. Учуден какво може да иска от него прислужницата, Климент побърза да се приближи.