– Добре – каза накрая той. – Нека бъдем съюзници. Ще направя каквото мога.
– Мъдър избор – съгласи се патриархът. – Но се страхувам, че така или иначе, щеше да приемеш.
Изчислителя огледа малкото помещение. Напоследък все по-често слизаше в него, за да обмисля плановете и да проверява сметките си. Дълбоко под земята, в тишината, далеч от шумната тълпа, се чувстваше най-добре. Тук можеше да прояви и истинската си същност, без да се страхува, че някой ще го види. Изчислителя бе сигурен – беше роден, за да властва над най-голямата империя! Целият му живот го доказваше.
Мъжът се усмихна и се загледа в последната си творба – подиум, облицован с пурпур и злато, върху който бе поставен масивен трон. На масата лежеше поредното запечатано писмо до кесаря Варда. Той щеше да му е необходим за плановете му.
Изчислителя почисти мангала в ъгъла, извади факлите от ръждясалите им поставки и ги запали. Помещението се обля в светлина, димът намираше път през пролуките между камъните, стъпките му отекваха по каменния под.
Изчислителя отвори капака на желязна ракла и извади от нея релефна нагръдна броня, богато украсена със злато и бисери. Вдигна тежка корона, увенчана от голям рубин, и внимателно я постави на главата си. Загърна се в тежка багреница, хвана с едната си ръка красиво извит скиптър, в другата положи кълбо с кръст върху него и тържествено се отпусна на трона.
Там, облечен в истинските си дрехи и атрибути, той се чувстваше най-добре. Чувстваше се силен и могъщ, недостижим и предизвикателен, мъдър и непобедим. Това беше неговото истинско място, което той трябваше да заеме – начело на империята.
Какво представляваше в сравнение с него разглезеният Михаил? Пияница и развратник, който се радваше на победите на Хиподрума повече, отколкото на победите на войските си. Парвеню, което не виждаше по-далеч от собствения си зачервен от алкохола нос. Червей, който оставяше великата империя, която ръководи, да се изплъзва от ръцете му.
Изчислителя знаеше – той е замесен от друго тесто. Тестото на истинските владетели. Понякога ги чуваше – Константин, Юстиниан и Теодосий, които му говореха през времето, викаха го, приласкаваха го да заеме мястото си. Да свали узурпатора и смешника, който се зовеше василевс[52] на ромеите, и да върне предишната слава на империята.
Изчислителя се наведе напред заслушан, в очите му проблесна отражението на горящите факли.
– Аз идвам, Михаиле! – тихо каза той и се усмихна в мрака. – Аз идвам и нищо не може да ме спре!
Климент дълго стоя в стаята си след срещата с патриарха. Беше разочарован и смутен от това, което му каза Фотий. Щом той не знаеше нищо за откраднатите реликви, кой друг щеше да знае? И кой беше този Изчислител, появил се така неочаквано на сцената. Той ли беше убиецът? Той ли ръководеше заговорът срещу императора? Писарят вече не се съмняваше. Василий се беше оказал прав. Някой наистина се опитваше да свали Михаил от трона. И поведението на Фотий само го доказваше.
Климент няколко пъти се връща към нападението през предишната нощ. Какво беше казал раненият преди да умре? Че императорът и целият му род ще паднат от трона. Дали това беше така? Умиращият нямаше причина да лъже. Което означаваше, че може би трябваше да изключи Варда, Петрон и майка им от кръга на заподозрените.
Какво друго? Че реликвите вече са откраднати и градът ще бъде сполетян от бедствия. Това ли беше причинило земетресението?
Писарят недоволно стисна устни. Фотий можеше да е по-изчерпателен. Патриархът- със сигурност знаеше за какво става дума. Защо тогава не му беше помогнал?
Всъщност Фотий идеално се вписваше в личността на Изчислителя. Беше отличен математик и логик, биваше го в сметките и можеше с лекота да организира заговор под носа на владетеля. И това, че му се доверяваше, можеше да му е от полза. От една страна, снемаше подозренията от себе си, от друга – щеше изкъсо да следи с какво се занимава Климент. Единственият проблем беше, че Фотий нямаше защо да заговорничи срещу Михаил. Трудно някой щеше да го признае за император, след като е бил патриарх. Или работеше за някой друг. Знаеше ли патриархът кой е Изчислителя? Защо не бе проявил никакъв интерес към него и бързо беше сменил темата? Най-малкото имаше подозрения за това, но не ги сподели.
Тук нещо не се връзваше.
Климент въздъхна, подостри перото си, изглади пергамента и внимателно записа всичко, което се беше случило през последния ден. Нещата бяха взели неочакван обрат, но нима това не беше Константинопол? Градът, в който непрекъснато се плетат зловещи заговори и замислят кървави интриги?