Мегарците плавали и накрая стигнали Босфора. Слезли на брега да се запасят с вода. Над скалите кръжало ято орли. "Птиците на Зевс! Неговата воля е да се заселим тук." – казал Бизант. А слепците били от другата страна на пролива. Те не видели колко подходящ за град е полуостровът срещу тях, разположен на добре защитено пристанище, от което с лекота може да се защитава както протока, така и самото селище.
"Наистина са били слепци" – помисли си магистърът. – "Слепец съм и аз, ако не видя, че империята е в критично състояние."
"От какво те е страх?" – го бе попитала съпругата му Зоя. – "Някой само трябва да протегне ръка, за да вземе скиптъра от треперещите пръсти на Михаил. И това може да си ти!"
"Мога ли наистина? – запита се Коридон. – "Досега търпях заради Евдокия, но императорът премина всички граници!" Магистърът нямаше да остави да се подиграват на дъщеря му! Макар и от знатен род, той знаеше какво е да ти се присмиват. Като малък Коридон беше висок и слаб и често го тормозеха. Викаха му "пръчка", "връв" и какво ли още не, не го взимаха в игрите си, а ако много нахалстваше, го биеха. Той от рано научи, че ако иска да успее, трябва да се справи сам, без да разчита на никого. Записа се в академията на бореца Харон и не след дълго вече можеше успешно да отвръща на тези, които му се нахвърляха.
След това влезе във войската и трябваше да извърви пътя от обикновен стотник до положението, което заема в момента. Участва в боевете при Пера и в клането в Долна Сирия, би се за императора срещу възстаника Тома Славянина, разгроми армиите на арабския халифат.
Знаеше, че и сега сам трябва да реши проблемите си. Дали наистина трябваше да тръгне срещу законния си господар? Дали Бог би одобрил подобно нещо?
"Ако можеше да избира, Господ би избрал теб на мястото на Михаил – казваше жена му Зоя. – Ти беше този, който направи така, че над Константинопол да се издига кръст, а не полумесец. Бог е с теб!"
Но дали беше така? И кой беше този, представящ се с името Изчислителя, който му обещаваше помощта си?
Коридон бе намерил няколко бележки в покоите си. Написани на латински, върху тънък скъп велен, подписани от някой, който се представяше с името Изчислителя. Той го съветваше да вкара войските си, които бяха около града, по улиците на Константинопол и да свали Михаил. В замяна Изчислителя обещаваше подкрепата на тълпата и църквата. Нещо, без което Коридон не можеше да мине.
Но кой беше тайнственият подстрекател? Беше ли прав?
И какво искаше в замяна за помощта си?
Същото го съветваше и жена му Зоя.
"Войската ти е вярна и видя как се подигра с всички вас Михаил. Войниците ще те последват, ако ги поведеш срещу императора" – казваше тя.
Магистърът разсеяно почеса добре поддържаната си брада. Досега бе търпял заради дъщеря си. Но сега с това беше свършено. Въпросът е какво ще прави след това.
Нямаше какво да правят преди настъпването на вечерта и Климент реши най-накрая да разведе Невестулката и Корсис из града. Направо щеше да ги хвърли в дълбокото – патриаршеската черква "Света София".
– Това е най-голямата църква на света[54] – обясняваше писарят на помощниците си, докато крачеха по улиците, търсейки сенките, за да се скрият от напичащото слънце. – Завършена е от император Юстиниан през 537 година. Като я построил, владетелят погледнал на изток към Йерусалим и извикал: "Соломеоне, надминах те!" И действително го надминал, да не говорим за чудесата, които се крият в сградата.
– Много ли са? – попита Невестулката, докато триеше потта от лицето си.
– Много са! И самото ѝ построяване е свързано с легенда. Според нея един ден майсторите на строежа отишли на обяд. Оставили някакво момче да им пази инструментите, като му заръчали да не мърда никъде, докато не се върнат. Изведнъж пред момчето се явил ангел небесен, според някои това бил самият Архангел Михаил. Той поискал от момчето да отиде да извика императора. То отказало. Обяснило какво са му заръчали майсторите, и казало, че много иска да отиде да изпълни волята на ангела, но трябва да спази дадената дума и да пази инструментите. Ангелът му обещал да го замени и да не мръдне от мястото си, докато момчето не се върне. Радостно, то отишло при Юстиниан и му разказало какво се е случило. Императорът помислил, помислил, след което наредил на момчето да не се връща никога повече на строежа, а веднага да замине за Италия. Затова според преданието в църквата още има ангел небесен, който стои и чака момчето да се върне, за да може да спази обещанието си.
– Ще го видим ли? – попита Невестулката. – Ангела имам предвид.
54
"Света София" е най-голямата църква в света до построяването на Севилската катедрала през 1520 г. – Б. а.