– Господарю! Трябва да видите това! – Невестулката изсипа върху леглото на просяка потъмянала кожена кесия. – Намерих я под завивките! Сигурно много е държал на нея, щом е лежал отгоре ѝ.
Върху захабените завивки се търкаляха няколко златни и по-дребни монети, красив пръстен с изумруд и парче пергамент. Помощникът на Климент го вдигна срещу влизащата през прозореца лунна светлина.
– Пише нещо, но не разбирам нищо! - каза той и подаде парчето на господаря си. – Можете ли да го разчетете?
Климент погледна написаното и ахна.
– Това са български руни – невярващо каза той. – Но какво правят в кревата на един византийски убиец?
Преди помощникът му да успее да му отговори, някой заблъска по входната врата.
– В името на императора, отворете! Чу се силен глас зад оградата.
– Това е стражата! Трябва да бягаме! - Корсис се беше върнал. – Не трябва в никакъв случай да ни хванат тук.
Климент бързо мушна парчето пергамент в джоба си и съпровождан от двамата си помощници, тръгна към задната част на къщата. От другата страна се чуха удари. Разбрали, че никой няма да им отвори, войниците разбиваха вратата.
– Оставете жената! – каза писарят. – Трябва да бягаме.
– Бързо! Бързо! – подканяше ги Невестулката, който поведе малката група. – Ще излезем през задния вход.
Едва успяха да се измъкнат от къщата, когато предната порта поддаде и след миг дворът се изпълни с войници, носещи факли. Командирът им извика на обитателите да излязат с вдигнати ръце и след като от думите му не последва нищо, изпрати войниците си напред.
– Огледайте добре и двора! – нареди той. – Не искам някой да се измъкне!
Тримата бегълци се хвърлиха към малка портичка в задната част на оградата. Пред нея растеше висок зелен храст, който щеше да ги прикрие за момент.
– Сега, сега! – Невестулката се приведе над вратата и опита да я отвори. – Катинарът е ръждясал – констатира той. – Ще отнеме малко време!
– Побързай! – прошепна Климент и стиснал амулета си, се помили горещо да не ги открият.
Двама от войниците, понесли факли, се появиха зад ъгъла на къщата. Те ги вдигнаха високо над главите си и огънят освети малкия заден двор.
– Не виждам никой – каза единият от тях. – Но по-добре да проверим.
Двамата бавно тръгнаха покрай стената, мушкайки с копията си в храстите и оглеждайки короните на дърветата. До мястото, където се криеха писарят и помощниците му, оставаше не повече, от метър, когато от къщата се разнесе вик:
– Всички насам! Тук е пълно с трупове!
Двамата войници се спогледаха и хукнаха обратно, без да чуят тихото изщракване. Невестулката най-после се бе справил с катинара.
– След вас, господарю – бившият крадец показа отворената врата и тримата бегълци бързо се промушиха през нея.
Архангел Гавриил ги беше спасил отново.
10
21 септември
– БъНъ ЗъРъМъАНъ КъРъБРъ – седнал до хвърлящата сенки свещ, Климент вдигна пергамента по-близо към очите си и се взря в знаците изписани на него.
– Нима това има смисъл? – Невестулката донесе още свещи и столове и сипа на всички вино. Имаха нужда да се подкрепят след изпълнената с напрежение нощ.
– Разбира се, че има! - сопна му се Корсис. – Дори аз мога да различа някои от знаците – той посочи с пръст средата на изречението. – Това тук значи злато[60], нали?
Писарят кимна.
– Точно така. Това са руни. И на теб са ти познати, макар да не си обръщал внимание. Имаше ги изписани по храмовете на Тангра и по някои колони. Сигурен съм, че знаеш какво значи това – писарят намокри пръста си във виното и изписа върху дървената маса знакът IYI.
– Разбира се! – плесна с ръце Невестулката. – Това е знакът на Тангра! Носи щастие и късмет, макар да не знам точно защо.
– Защото има в себе си символа на Божествената седмица – Климент изтри знака с ръкава си. – Но да не се отклоняваме. Тук имаме изписани три думи. "Злато" както каза вече Корсис, преди него "кръг или сфера" и накрая "плащ".
– В това няма смисъл – намеси се помощникът му. – "Кръгло злато в плащ". Това ли трябва да значи?
– Буца злато обвита в плащ! Това е! – провикна се Невестулката и очите му проблеснаха алчно. – Може да е карта за съкровището на едноокия. Така или иначе в къщата не намерихме никакви пари!
– Възможно е, но нека не избързваме – съгласи се писарят. – Да видим какво още пише тук – той посочи следващия ред.
60
Четенето, изписването и значението на руните е дадено според студията "Говорещата азбука на прабългарите" на Борислав Иванов. – Б. а.