Чуха се три звука, през интервал от секунда. Пукането на хрущял, тупването на задника на Аманда на пода и скимтене.
Стив чу скимтене — и осъзна, че е изскимтял той. От носа на Аманда шурна кръв, от устните й излезе розов балон.
Вик наистина ли я беше нокаутирала с ябълката?
— Кучка с кучка! — изкрещя Аманда. — Счупи ми носа!
— Вдигни си главата назад, да ти спре кръвта — нареди Виктория, превърнала се изведнъж в медицинска сестра.
— Господи, Вик! Защо го направи?
Беше сащисан. Откакто я познаваше, най-голямата й проява на насилие бе жестокият й бекхенд на тенис корта.
— Нима не разбираш, Стив? Няма смисъл да се молим и да се мъчим да открием искрицата човечност, която мислиш, че се крие в това побъркано зверче.
— А боят ще свърши работа, така ли?
— Ти си демократ, аз съм републиканка.
— И какво от това?
— Ти не вярваш в използването на сила. Но единственият начин да изтръгнем нещо от нея е като минем на вариант „Абу Граиб“26.
— В никакъв случай.
Виктория се отклоняваше от сценария. Стив трябваше да е лошото ченге, но явно не беше се проявил като достатъчно лош.
Аманда се изправи, кръвта продължаваше да шурти от носа й. Посегна към мобилния телефон на масичката, но Виктория я сграбчи за китката и изви ръката й зад гърба.
— Ох! — изсъска Аманда. — Ти да не си лесбийка ма?
Виктория грабна телефона и го хвърли към камината. Улучи картината с Кригър, точно средата на яхтата. Проби дупка в платното.
— Бил ще се ядоса — каза Аманда. В гласа й нямаше и следа от малкото момиченце. — Много си обича тази картина.
Като продължаваше да стиска китката й, Виктория я подкоси и тя падна на колене. Виктория затегна хватката и изви ръката й, все едно кършеше крило на пиле. Кръвта от носа на Аманда капеше по пода. Виктория извиваше ръката й все по-високо и по-високо, докато опаката страна на китката не опря врата й.
— Мамка му! Боли!
— Вик, какво правиш?
— Опитвам се да спася момичето. И Боби. Вземи свърши нещо полезно и намери с какво да я вържем.
Възможно ли беше любимата му жена и съдружничка да е превъртяла?
— Къде е той, Аманда? — попита Виктория. — Къде е завел Мария?
— Да ти го начукам!
Виктория започна да извива китката й към лопатката. Чу се пук! И писък.
— Извади ти се лакътят — уведоми я Виктория. — Тренирам бойни изкуства. Зверски боли, нали?
Аманда лежеше просната на пода и хлипаше.
— Вик, би ли спряла за минутка?
— Нямаме минутка: Ако не открием Кригър, момичето ще умре. Нали така, Аманда?
Нямаше повече „да ти го начукам“, само хълцане.
— Да поработим върху другата ръка — каза Виктория.
— Чакай. — Аманда се надигна на колене. — Бил обича малки момиченца.
— Айде стига бе!
„Коя е тази жена? Това просто не може да е Виктория!“
— Понякога ги отвлича. Не знам какво става с тях.
— Знаеш, разбира се — категорично заяви Виктория. — Ако реши, че могат да го разпознаят, ги убива.
— Не го питам. Имаше едно момиче в Редлендс. Някъде на дванайсет…
„Момичето, което изчезна в Редлендс…“
Кригър се беше опитал да припише изчезването на детето на едно момче с увреждания. Нищо чудно, че знаеше толкова много за серийните убийци. Познанията му спадаха към категорията, на която криминалистите викаха: „Трябва да си такъв, за да знаеш толкова“.
— Къде отиде? — обади се Стив, вече в час с програмата. — Има ли апартамент някъде? Хижа в Глейдс? Къде!
Аманда не отговори и Виктория посегна към другата й ръка. Този път не се наложи да я извива — Аманда се предаде. Обърна глава към картината над камината.
Стив проследи погледа й. Кригър и лъскавата му яхта „Психотерапия“.
— Яхтата! Завел я е на яхтата!
Аманда не каза нито дума, но погледът й говореше, че е познал.
— Къде я държи? — попита Виктория.
— В Гроув — прошепна Аманда.
— Хайде, Стив. Да вървим.
— Не.
— Не?
— Нещо не е наред. Всички лъжат, когато ги измъчват.
Спомни си снимките на яхтата в кабинета на Кригър. Док, канал, остров с мангрова горичка. Островът се виждаше ясно и си спомни, че го беше виждал и преди. Осигуряваше заслон на яхтите, закотвени далеч от дока.
Островът. Островът. Островът.
Не беше в Гроув. Къде беше? Опита се да се съсредоточи, както правеше Боби. Какво можеше да си спомни? Закуска. Не. По-скоро обяд. Ресторантът на магистрала „Рикънбекър“ по пътя към Кий Бискейн. От ресторанта гледаш право през канала към мангровия остров.
— В Грандън Парк е. На Кий Бискейн. Там си държи яхтата.
— Значи тръгвай! — нареди Виктория. — Аз ще се погрижа Аманда да не мърда оттук.
26
Иракски затвор, в който са доказани издевателства над иракски арестанти от американски войници — Б.пр.