Нещата се задвижваха вече от тях, но той знаеше, че накрая всичко ще стане по неговия начин.
Рио обикаляше с широки крачки из апартамента.
— Дъки ще ни е проблем — предупреди тя.
— Винаги е такъв — каза сухо Кас. — Защо сега ще е по-различен?
— Не мога да си го представя заедно с Маргарит — присъедини се Лара.
— Ох, заедно бяха голяма работа — рече Рио. — Истинско електричество. Знаеш Маргарит и нейните мъже. Ако бяха лесни, те я отегчаваха.
Лара искаше да каже не. Не познаваше Маргарит и нейните мъже. А искаше да е така. Истината беше, че не знаеше почти нищо за личния живот на Маргарит, защото винаги беше достатъчно заета с разговори за себе си.
Тя хвърли поглед към Бет — другата сестра, за която въобще не знаеше. Тихо си даде обещание да си навакса за миналото. Искаше да опознае Бет много добре.
— Е. — Рио стана. — Трябва бързо да изчезвам. Четири гладни деца чакат майка им да дойде при тях.
— Колко са големи децата ти? — попита Бет.
И Кас стана. Срещата свърши. Решението беше взето.
Скоро щяха да поемат по пътя на отмъщението.
8.
Висок и симпатичен, Ник Басалино беше съвършеното италиано-американско момче. Чудесни бели зъби, често пъти показвани в готова усмивка, топли кафяви очи и малко дълга черна коса, леко къдрава. Беше на трийсет и три години и харесваше много черните италиански костюми, копринени ризи и обувки ръчна изработка. Нищо друго, освен най-доброто за Ник Басалино.
Той живееше по последна мода в голяма къща на хълмовете, високо над светлините на Холивуд. Въпреки че не беше актьор, той получаваше много предложения поради почти невероятно добрия си външен вид. Дори и при вглеждане отблизо, човек можеше да сгреши, че носът му е претърпял пластична операция — а той не беше, или че зъбите му са били подлагани на прецизна стоматологична обработка — и те не бяха. Както и че цветът на лъскаво черната му коса е бил подсилен леко с шишенце боя — и тя не беше.
Ник оглавяваше търговска компания за внос-износ, наречена „Уеърхаузинг Инкорпорейтид“. Тя беше най-голяма по рода си на Западния бряг и Ник беше босът.
Когато баща ти е Енцо Басалино, ти определено не започваш от дъното.
Настоящата приятелка на Ник беше Ейприл Крауфорд — позастаряваща филмова звезда с четири съпруга зад себе си. Току-що изгряващите звездички и досадните тъпанарки не бяха за Ник. Той харесваше да налага известен респект, когато излизаше навън, а в Холивуд най-сигурният начин да сториш това, беше да бъдеш видян със звезда.
Двамата бяха заедно от година. Споразумението между тях за съвместен живот дойде много добре и на двамата за техния имидж сред обществото. Ейприл беше зарадвана, че Ник има своята солидна сума пари и няма да живее от нея като използвач. Изглеждаше добре, не беше твърде млад — не дете — и въобще не беше нищо, което да я направи за посмешище. Разбираше се добре с приятелите си и, естествено — най-важното, що се отнасяше до Ейприл — беше сензационен в леглото. Чиста проба разплоден жребец от главата до петите.
Що се отнасяше до Ник, той харесваше почтеността да бъде с Ейприл, да се смесва с киноколонията и да вижда снимката си в списанията за запалянковците. Ейприл внасяше малко класа в неговия живот.
Единственото нещо, което той не разбираше, беше защо Енцо изразяваше толкова силно несъгласие с неговата връзка. Неговият баща постоянно му звънеше по телефона и се оплакваше:
— Какво става с теб и оная стара сбръчкана гайда? Какво става, Ник? Правиш името Басалино за майтап.
— Нима е по-добре да бъда с някоя тъпа осемнайсетгодишна красавица? — отговаряше той намусено.
— Да-а. Защо не? Толкова ли е ужасно да имаш някое парче с красиво лице и стегнати цици, което другите искат, а ти притежаваш? А?
— Ти просто не разбираш — казваше Ник, уморен от добре познатия стар аргумент.
— Да, аз все не разбирам тая голяма шибана работа. Само че аз не съм ги свършил толкова лоши работи за един старец, който не ги разбира. И ти не си ги свършил толкова лоши, като си мой син.
— Добре, добре. Остави ги тия. Ще ти изпратя телеграма, веднага щом скъсаме. Ще можеш да излезеш и да го отпразнуваш.
— Ама че смотаняк! — избоботваше накрая Енцо и двамата свършваха със смях. Разговорът се провеждаше ежеседмично.
Двамата имаха отношения, основани на любовта — пламенната, горда любов, която обвързва здраво италианското семейство.