Ник отново втренчи поглед в нея. Кафявите му очи гледаха съсредоточено и мрачно. Придърпа я бавно към себе си и пръстите му се забиха в плътта й под черния шифон.
Лара потръпна леко — този мъж беше опасно симпатичен, помисли си тя. Когато се притисна близо до него, усети доказателството за неговото привличане и за един кратък момент музиката, чувството за мъжественост, всичко се сля в едно и я накара да си пожелае да забрави всичко и просто да бъде с него. Отдавайки се на това чувство, тя се притисна още по-близо до него.
— Хей, бейби, няма нужда да ти казвам как се чувствам — прошепна той. — Не, наистина няма нужда, ти сама разбираш, знаеш го от първия път, когато се срещнахме.
Тя го оттласна престорено леко от себе си и поклати глава отрицателно.
— Трябва да те видя някъде — каза той с настойчив тон. — Какво ще кажеш за един обяд утре? Можем да се срещнем на плажа на някое тихо място, където никой няма да ни види.
— Почакай малко. — Тя пое дълбоко дъх и го оттласна от себе си напълно. Двамата стояха в средата на полюшващите се танцьори. — Аз мога да те виждам по всяко време — каза тя предизвикателно. — Аз не съм вързана.
Той пак я придърпа и притисна силно до себе си.
— Слушай, мила, знаеш какво ми е положението с Ейприл. Тя е страхотна дама. Не искам да я наранявам.
— Тогава недей — отвърна Лара отсечено, възстановявайки напълно самообладание.
— Е-е, хайде де — каза той. — Чувстваш се както и аз, знам, че е точно така. Ако можех да пъхна ръце в тесните ти панталони, щях да ти докажа… сигурно си…
Тя му каза съвсем ясно и открито, с широко отворени зелени очи:
— Ник, не възразявам. Нека отидем у нас още сега. Кажи довиждане на Ейприл, а аз ще целуна Сами по бузата. Там ще сваля тесните си панталони за теб и…
— Хей, започваш да звучиш като кучка — разсърди се той.
Очите й засвяткаха:
— Какво има? Не харесваш ли, че съм искрена? Щом двамата се искаме толкова много, какво толкова ще попречи?
— Знаеш каква е пречката — изстена той.
— Да, мисля че знам и ще ти кажа нещо. Пречката е именно в теб. — Излезе от дансинга и отиде при Ейприл и Сами на масата.
Със сепване тя осъзна за момент, че почти е изгубила контрол над себе си. Какво глупаво нещо щеше да направи. Чисто физическо.
— Забавляваш ли се? — попита Ейприл напрегната.
Лара грабна Сами за ръката.
— Не толкова, колкото ще бъде. Нали така, Сами?
Той не можа да повярва на успеха си. Ледената кралица най-после започваше да се топи.
— Ще ми повярваш, миличка — рече той. — Не ми викат мъж на действието заради нищо.
13.
Бет виждаше Франк Басалино единствено в неделите. Изглежда това беше единственият цял ден, който той прекарваше у дома. Със започването на понеделника той ставаше рано, изчезваше преди още някой друг да се е събудил и се връщаше късно вечерта, след като всички обитатели на дома бяха заспали.
Неделите прекарваше със своите деца. Сутрин ги водеше на разходка в парка, после се връщаха у дома за богатия обяд с безбройни блюда и най-разнообразни пасти, които Анна Мария приготвяше през цялата сутрин. Следобед играеше с тях, погълнат от стремежа да задоволи желанията им. Играеше с колички и влакчета с двете момчета, на топка с шестгодишната си дъщеря — очевидната му любимка — или строеше сложни сгради с детския строител с двегодишната.
Беше добър баща, ако може да се нарече добър баща онзи, който посвещава един ден в седмицата на своите деца.
Анна Мария беше кротка и тиха, но беше и почти глупава. Нямаше никакво желание да учи английски. Франк и децата разговаряха с нея на италиански, и тъй като те бяха целия й живот, какъв смисъл имаше да се учи да разговаря на езика на други хора? Прекарваше дните си постоянно в готвене, шиене и писане на писма до нейното семейство в Сицилия. Рядко се случваше да излиза от къщата.
Бет разбра, че децата имат прилично поведение и с тях се работи лесно. Обучаваше ги на английски всеки ден по един час и те, дори и най-малките, изглежда харесваха уроците си. Нямаше много друга работа. По-големите деца ходеха на училище, а двегодишното спеше следобед.
След две седмици тя се срещна с Кас.