— Не мисля, че ще стане нещо — каза тя отчаяно. — Все не мога да го видя. А когато го видя, той дори не ме забелязва.
Кас винаги си беше мислила, че Бет не е такъв тип човек, който да бъде въвлечен в отмъщението. Съгласи се с нея.
— Така е, изглежда много шантаво. Трябва да се махнеш. Ще намерим някой друг да се погрижи за Франк.
Бет се замисли с копнеж за комуната, своето дете Чайна и своя приятел Макс. Беше изкушаващо да каже на Кас, да опакова багажа си и да си тръгне. Но това щеше да бъде все едно да се признае поражение, а тя искаше да свърши работа точно колкото другите. Трябваше да го стори.
— Не се оттеглям — каза тя с решителен глас. — Ще се добера някак до него. Как се справят Лара и Рио?
— Всичко иска време — отвърна Кас с равен глас. Вътрешно желаеше Маргарит да е жива, тук, наблизо и да се обърне към нея за съвет. — Довечера се срещам с Дъки. Сигурна съм, че ще се съгласи с мен по въпроса за твоето участие. Честна дума, Бет, не трябва да те ангажираме.
— Защо не? — Лицето на Бет се изчерви. — Не забравяй, че съм сестра на Маргарит. Аз искам да направя нещо — толкова, колкото останалите. И мога, ще видиш.
Кас въздъхна:
— Не си създадена за това. Казвах го още от началото.
— Е, но сега вече съм започнала — каза Бет упорито. — И нямам никакво намерение да спра, докато всичко свърши.
Тази вечер Бет беше в очакване. Облече си дълга бяла памучна набрана нощница и изглеждаше съвсем девствена в нея. После среса правата си руса коса и я остави да пада свободно. Изглеждаше много млада, привлекателна и мила.
Спалнята, в която беше настанена, гледаше към двора пред къщата и тя остана да чака до прозореца. В два часа през нощта се появи и спря кола с трима мъже. Франк и още един излязоха и отидоха до входната врата. Щом Франк влезе в къщата, неговият бодигард се върна в колата и след няколко секунди колата се отдалечи. Франк се беше прибрал, както обикновено, невредим в къщи.
Бет остана до прозореца с пресъхнала от напрегнато очакване уста. Познаваше много добре дневния ред на Франк. Първо той отиваше до стаята си за обличане, където се събличаше и слагаше пижамата и халата си. После отиваше в голямата, старомодно обзаведена кухня, където си приготвяше кафе и препечени филии хляб.
Пред къщата се приближи и премина бавно друга кола. Фаровете й угаснаха и остана на габаритни светлини. Франк изглежда имаше бодигардове, които се грижеха за другите бодигардове.
Тя продължаваше да чака, без да помръдне, треперейки леко. Какво ли щеше да стане, ако отидеше в кухнята и той я пожелаеше? А след това? Тя не знаеше как да се справя с хората, как да им дърпа конците. Не беше като Лара и Рио.
Франк Басалино беше силен, грубоват мъж. Как може човек да унищожи мъж като него?
През съзнанието й преминаха мисли за Маргарит. И за Енцо Басалино — човекът, който беше заповядал Маргарит да бъде убита.
Бет знаеше, че трябва да отмъсти за смъртта на своята сестра. И знаеше точно какво трябва да се направи.
Франк беше мрачно замислен. Беше го налегнал тежък проблем. Ченгетата ставаха много опърничави — или повече пари или повече неприятности. Бандата Краун също създаваха неприятности и нещо трябваше да се предприеме срещу тези кучи синове. Отгоре на всичко Енцо го подлудяваше, като постоянно се обаждаше да се оплаква от това и онова. Старецът май имаше шпиони навсякъде. Енцо Басалино трябваше вече да се оттегли от бизнеса, помисли си Франк. Защо, майната му, той не си държеше носа далеч от бизнеса, който вече не беше негов?
Съществуваше и проблемът за охраната. Няколко ресторанта и клуба, намиращи се под гарантираната „опека“ на Франк Басалино и неговата организация, бяха притискани от други да променят своята лоялност. Случиха се няколко неприятни инцидента и собствениците на някои от заведенията започнаха да се чудят защо трябва да плащат за защитата си на Франк Басалино и ченгетата и да продължават да бъдат нападани.
Франк подозираше, че една чернокожа група, оглавявана от наркокраля Боско Сам стои зад целия този проблем.
Слуховете твърдяха, че Боско Сам имал планове да навлезе със сила в територии на Басалино и Краун.
Франк беше разпространил свое послание, че е готов да се срещне с Боско Сам да обсъдят нещата.
Междувременно клубовете и ресторантите продължаваха да бъдат убеждавани, че е в техен интерес да продължат да плащат исканите суми. Това беше проблем, с който Франк беше убеден, че сам може да се справи.