А у дома му беше Анна Мария, с нейния толкова надут корем, че човек не можеше да направи едно просто чукане дори. Франк сега не искаше да ходи при друга. Последния път, когато го направи, беше станало лошо. Беше в публичния дом на Естър с ново момиче. Естър знаеше какво харесваше той и му приготви подходящата проститутка. Беше чернооко момиче с налети цици и месести бедра. Тоя я бе обърнал отзад и й го бе напраскал в задника. Преброи до десет, след което последва взривно изпразване. Дръпна за косата главата й назад и започна да й бие шамари. Стискаше гърдите й. Удряше задника й и впиваше пръсти в него.
Когато стана съвсем груб, проститутката започна да се съпротивлява и да се стреми да се измъкне от него. Той се наслаждаваше на играта, докато тя започна да пищи. Носът й започна да кърви и цялата се оплеска в кръв. Кучката започна да крещи за ченгетата и трябваше да дойде Естър да я успокои.
Франк си отиде разгневен и унил. Не му беше подействало задоволяващо. Всичко това се бе случило преди две седмици, а сега трябваше да се задоволи с Анна Мария.
Е, да, в началото и неговата жена беше толкова мила. Естествена и любяща. Млада и недокосната.
Докато седеше замислен, Бет влезе в кухнята. В този момент тя беше като сбъднат сън.
— Извинете ме, мистър Басалино — каза тя с тих глас, — нямах представа, че има буден човек. Не можах да заспя и си помислих да си направя малко топло мляко.
— Топлото мляко е за старите прислужнички — каза той бавно. Господи! Той никога не беше се замислял колко фина и хубава беше тя.
С нервен смях тя отвори хладилника и взе картонената кутия с мляко.
Той я гледаше, без да откъсне поглед, докато тя се навеждаше да вземе някакъв съд с дръжка от бюфета и започна да налива млякото в него. Нямаше никакъв грим. Той харесваше така. Жените, които се мажеха с безброй мазила винаги му напомняха на проститутки. Потни, мръсни проститутки в черни сутиени и жартиерни колани. Такива, каквито ги харесваше баща му. Такива, с каквито го беше запознал баща му, когато беше тринайсетгодишен.
— Работата върви ли? — попита той.
— Да, благодаря ви, мистър Басалино. — Тя се концентрира в бъркането на млякото. Фина, прозрачна завеса руса коса падаше над лицето й.
— Децата добре ли се учат?
— Да, чудесни деца са. — Обърна се и го погледна и той долови лек полъх на нежна млада кожа.
В този миг Бет разбра, че всичко е наред. Само да успееше да запази изражението си и да сдържи отвращението си.
— Ух… ти си… едно симпатично момиче — рече той. — Как така си се завряла у нас да гледаш някакви деца и си се откъснала от живота?
— Аз обичам тихия живот, мистър Басалино.
— Тъй ли, а? — втренчи в нея замислен поглед.
Млякото започна да кипи, пяната се надигна и преля над ръба, спусна се отвън и я опари по ръката, която държеше дръжката.
Тя изпищя от болка.
— Какво, м-май… — започна Франк. После видя какво й бе станало, извади масло и намаза ръката й обилно.
— Съжалявам. — Тя втренчи в него чисто сините си невинни очи. — Мисля, че за момент не се бях съсредоточила върху това, което вършех.
Двамата бяха много близо, толкова близо, че неговата миризма я отвращаваше и й се искаше да избяга. Но вместо това тя напрегна сили и се приближи още повече.
Без да каже нищо, той направо я вдигна под мишниците и задържа във въздуха, както се вдига дете, и започна да я целува — отначало бавно, после по-бързо, по-енергично, по-силно.
Тя не проговори. Устните й останаха затворени и сухи, само леко ги помръдваше.
— Господи! — възкликна той. — Ти си толкова лека, почти като някое от децата ми. Майната му! Та ти не знаеш дори да се целуваш. На колко си години, все пак?
Тя се чувстваше като пленник в ръцете му. Той притежаваше огромна сила, от която тя чувстваше, че може да бъде смачкана или разкъсана на парченца.
— На двайсет съм — прошепна тя.
— Имала ли си някога мъж?
Тя набра смелост й се опита да се отблъсне от него.
— Мистър Басалино… моля ви… причинявате ми болка. Пуснете ме.
Той я пусна изведнъж.
— Знаеш ли какво искам да направя? — каза той с дрезгав глас. — Знаеш ли какво, миличка?
Тя кимна, свеждайки поглед.
— Ще отидем в твоята стая — каза той пресипнал. — Никой няма да разбере. Правила ли си го някога?
Надяваше се тя да каже не. Не беше имал девица след Анна Мария. Всъщност, всичките други жени, с които беше го правил, бяха проститутки.