— Не съм девствена — каза тя и по-нататък репетираните слова полетяха свободно от устата й. — Веднъж, когато бях много млада — едва на дванайсет — вторият ми баща влезе в моята стая. Беше пиян. Не разбрах какво прави. След това родих дете. Оттогава не съм имала никой.
Франк изслуша информацията, без да проговори. Тя го подтикна към действие и не го трогна ни най-малко. Станало някога с някакъв пиян роднина, това нямаше никакво значение, помисли си той. И била само на дванайсет години.
Той пъхна ръка в пазвата й.
— Мистър Басалино, не мога. — Очите й бяха широко отворени от страх. — Вашата жена, децата, не е правилно…
— Ще ти платя — рече той, гледайки я хитро. — Сто долара, веднага. Какво ще кажеш за това?
Поклащайки глава отрицателно, тя каза:
— Мисля, че не ме разбирате. Наистина ви намирам привлекателен, но обстоятелствата не са подходящи. Наета съм на работа от вас. Имам вашето и на жена ви доверие. Ако сега с вас… е, разбирате… как утре ще се погледна в лицето?
Той остана впечатлен от честността на момичето. Не беше попадал на много хора, които да имат угризения на съвестта. Сега беше изправен пред освежаваща промяна. Обаче това все още не разрешаваше проблема.
— Какво ще кажеш да те уволня? — попита той.
— Глупаво ще е. Освен това се нуждая от работата.
Той беше омаян от нежната й руса девствена коса. Почувства силен импулс да я сграбчи и омотае около крака си или около надигналия му се пенис и се отдаде на удоволствието да я има. Искаше я сега, веднага. Никой не можеше да се измъкне с отказ от Франк Басалино.
— Какво искаш? — попита той с пресипнал глас. Опитът му подсказваше, че всяко нещо си имаше цена.
— Нищо — прошепна тя. — Разбрах още от първия миг, когато ви видях, че не трябваше да искам тази работа. Вие сте първия мъж, когото почувствах, че е различен. Знаех, че ще разберете. — Спря за малко, после продължи омайващото си словоизлияние. — Вие сте първия мъж, към когото съм почувствала нещо. — Погледът й беше приведен. — Но вие сте женен. Така че е невъзможно.
— Нищо не е невъзможно — рече той, хващайки се на въдицата, сграбчи я отново, задушавайки я и обсипвайки я с целувки, а ръцете му постоянно опипваха тялото й.
Тя започна да се съпротивлява, но безполезно — той беше по-силен дори от мъжете, които я бяха изнасилили.
Почувства се изтощена и отпаднала, но същевременно облекчена. Това, което той желаеше, щеше да стане скоро, и то беше точно това, което тя беше замислила.
Тя почти не усети как той я вдигна на ръце и пренесе в нейната стая. През цялото време той шепнеше:
— Ще бъде Окей. Никой няма да разбере.
Остана доволна, че преди да отиде при него в кухнята беше изпушила цигара с марихуана. Тя определено беше смекчила всяко напрежение у нея и я бе отпуснала точно както трябваше да се държи при тези обстоятелства.
Той съблече с груби движения нощницата й и я захвърли, заключи вратата и енергично започна да се освобождава от своите дрехи.
— Няма да ти причиня болка — обеща той, изпълзявайки над нея. — Няма да е както ти се е случило… Ще видиш, че ще е така.
Тя почувства тежестта му и леко отскочи. Той разтвори краката й. После го почувства как влиза и тялото й се отпусна. Тя почти се усмихна.
Франк Басалино обаче беше надарен със способност, не по-голяма от тази на десетгодишно момче.
14.
Лерой Джизъс Боолз стоеше неподвижен и безмълвен до вратата на ресторанта. Студените му жълтеникавокафяви очи премигваха бавно, оглеждайки посетителите, и накрая се спряха върху един мъж, седнал на маса в ъгъла.
В този момент управителят на ресторанта се насочи към Лерой с отворена уста, готов да каже, че няма никакви места. Ресторантът беше модерен и често посещаван и тук не си падаха по чернокожите, дори и да бяха добре и скъпо облечени, подобно на Лерой.
Но преди управителят да го доближи, Лерой постави на пода пакет, който носеше, ритна го с енергичен замах в посока към масата в ъгъла, обърна се и излезе.
Управителят почеса главата си с озадачена физиономия и тръгна към пакета.
По-късно същата вечер по телевизията дадоха пълно описание на случилото се. „Меджик Лантърн“, популярен ресторант в Манхатън, беше разрушен до основи от бомба. Четиринайсет души бяха мъртви, двайсет и четири — ранени. Полицията работеше по няколко следи.
— Ама че тъпизми — измърмори Лерой Джизъс Боолз, дъвчейки усърдно сандвич, и изключи телевизора. Остана седнал в леглото.