Тя беше облечена цялата в бяло и изглеждаше пленително красива. Той беше решил, че риска си струваше да се предприеме, въпреки че тя упорито отказваше да се срещне с него в Лос Анджелис, давайки му ултиматум — или тя или Ейприл.
Но нямаше възможност да избира. Възнамеряваше да се ожени за Ейприл. Лара се беше появила в неподходящо време. Наистина, искаше да я има в леглото, но не беше подготвен да рискува бъдещето си, а неговото бъдеще най-определено беше Ейприл Крауфорд.
Енцо беше предложил пътуването до Ню Йорк точно в най-подходящия момент: Ник спомена на Лара, че трябва да отиде и загатна, че и тя може да дойде. За изненада тя каза да.
— Ейприл не трябва да разбере — беше я предупредил той и за разнообразие тя се беше съгласила с него.
— Ще стане както казваш — рече тя спокойно.
В продължение на няколко седмици те се бяха радвали на все по-активно флиртуване. Засичаха се на различни партита, ресторанти, клубове. Колкото повече я виждаше, толкова повече я искаше. А сега щеше да е по неговото желание.
Прикри заминаването много добре. Двамата пристигнаха на летището отделно, качиха се на самолета отделно и щяха да слязат отделно. Кой ли можеше да разбере, че пътуват заедно?
Лара имаше свой апартамент в Ню Йорк. Ник възнамеряваше да остане в хотела при Енцо. Представяше си Ню Йорк като огромен град, в който можеш да се загубиш. Не беше малък, клюкарски град като Лос Анджелис, където не можеш дори да се изпикаеш без някой да разбере.
Всичко, което искаше, беше шанса да бъде с Лара, без да има най-малкото притеснение Ейприл да ги хване заедно. Един или два дена щяха да са достатъчни да я изведе от своята система в Лос Анджелис и да бъде спокойно с нея. Разбира се, всичко бе подбудено от секса — чистата, неподправена страст. Да-а, тя беше божествена, беше добра партия от своя страна, много подходяща, но не беше Ейприл. Ейприл Крауфорд беше звезда — нещо, което той нямаше никакво намерение да забравя.
Франк беше настойчив мъж. След първата нощ започна да идва в стаята на Бет веднага щом се прибереше у дома. Това ставаше винаги късно, когато Анна Мария вече спеше непробудно.
Успокои Бет да не задава повече въпроси, като я увери, че неговата жена спи много дълбоко и няма да се събуди.
Бет го приемаше в тъмната, старомодна стая, разположена над кухнята. Приемаше целувките и прегръдките му и непохватния начин, по който правеше любов. Въпреки отвращението, което пробуждаше у нея, тя изпитваше съжаление към него. Франк Басалино олицетворяваше всичко, което тя мразеше, но въпреки това у този мъж имаше известна самотност, която събуждаше симпатия у нея. Може би природата се беше пошегувала грубо и това го беше направил уязвим. Това навярно обясняваше защо той се нуждаеше от момиче като нея, момиче, което той считаше за неопитно и което, следователно, нямаше да отправя никаква критика или да прави никакви сравнения.
Тя живееше у дома му, като се съобразяваше с неговите желания и очаквания. Беше нежна, топла и благодарна; симулираше детинска невинност, която изглежда го омайваше.
Той й купуваше малки подаръци. Една нощ имаше евтина гривна, следващата — паунд ягоди, от които той все похапваше.
Беше себичен любовник. Задоволяваше себе си и забравяше за нея. Никога не му трябваше много време. Едно петминутно рутинно чукане, което никога не се видоизменяше. Обичаше тя да е в леглото и да го очаква. Настояваше да е облечена с дългата си бяла нощница. Първо галеше гърдите й няколко минути, после смучеше зърната й, докато станеше готов да се качи отгоре. Няколко мушкания и всичко свършваше.
Към края на седмицата, която изтече, вече й говореше, че ще й вземе апартамент.
Към края на седмицата тя вече беше намислила как да направи така, че Анна Мария да ги открие заедно.
Лара се обади на Кас веднага щом пристигна в апартамента си в Ню Йорк.
— Напредвам — каза тя. — И Ейприл трябва да разбере за нас в сутрешните вестници.
— Сигурна ли си, че си добре? — попита Кас с разтревожен глас.
— Чудесно съм — успокои я Лара. — Щом Ейприл разбере, че той е долетял тук с мен, ще го разкара. Тази жена е прекалено горда да приеме да има друга. Но забавното е, че не съм спала с него. — Спря за малко. — Как е Бет?
— Не знам. Разговарях с нея и ми се стори неспокойна. Поисках да се откаже. Казах й го, но тя не искаше да ме чуе. Сега се притеснявам.