След срещата Ник се обади в Лос Анджелис да провери как е бизнеса. Всичко изглеждаше окей. В Лос Анджелис той имаше добри хора, които работеха за него. Хора, на които имаше голямо доверие.
Продължаваше да мисли за Лара. Ейприл беше вече за него далечен сломен. Какво значение имаше всъщност Ейприл, мислеше си той. Нямаше да е мистър Ейприл Крауфорд. Голяма работа.
Старецът сега си почиваше, а Анджело играеше на карти до басейна.
Ник се обади до охраната на портала. Нямаше никакви проблеми. Беше сложил още един човек там и сега поддържаше на входа на смени трима постоянно будни, които не допускаха никой да влезе, освен ако не получеше личното му разрешение.
Фамилията Басалино беше подложена на огън и Ник не искаше да рискува.
Вдигна слушалката и се обади на Лара в Ню Йорк. Не можа да се сдържи да не го стори.
Лара не бързаше да дава никакви обяснения и Ник й се ядоса.
— Слушай какво, имаш късмет, че не убих оня кучи син — каза той със заплашителен тон. Тя не реагира на думите му и той добави: — Ако спипам някой друг в леглото с теб, с него е свършено. Ясно ли ти е какво казвам?
— Счупил си носа му — каза тя тихо.
— Тъй ли? Колко жалко.
— Не е за шега. Вероятно ще те даде под съд.
— Брей, чак панталоните ми се разтрепериха от страх.
— Защо ми се обаждаш?
— Просто исках.
Въпреки че изпитваше задоволство да го чуе, тя не можеше просто така да се предаде и се отпусне в ръцете му само защото Ейприл се беше омъжила за Сами и Ник сега беше свободен.
— Аз съм в Маями — рече той. — Искам да отидеш право на летището и да хванеш първия самолет за насам. Имаме много неща да си кажем.
Тя каза тихо, спокойно:
— Да не си полудял?
— Да-а, луд съм — отвърна той с безразсъден глас. — Луд съм по теб. Искам да си тук, до мен, Лара. Ейприл и Сами не означават нищо за мен. Искам теб. Не ме отблъсквай, мила.
— Не мога, Ник, аз…
— Не се опитвай да надвиеш желанието си. Двамата принадлежим един на друг и го знаеш много добре. Ще изпратя човек на летището да те посрещне. Ще те доведе право в къщата.
Почувства се окрилена от радост. Той се нуждаеше от нея. Искаше я.
— Окей — прошепна тя. По дяволите всичко, помисли си тя, винаги беше вземала спонтанни решения. А сега беше време да рискува и направи нещо просто за себе си.
Започна да хвърля бързо нещата си в куфар, напявайки си нещо весело, но внезапно се спря и промени решението си. Едва сега, неусетно за самата нея, възприе думите на Кас и те просто я поразиха. Думи, които не беше чула както трябва, но които сега звучаха съвсем ясно в главата й.
„Нека оставим Дъки да го направи както е решил. Не знам много добре какви ги е намислил, но каквото и да е, не мисля че е безопасно да се навъртаме край фамилията Басалино.“
За миг почувства, че я обзема паника. Бързо се обади на Кас.
— Кас, какво имаше предвид, когато каза, че не е безопасно да бъдеш край фамилията Басалино? — попита тя припряно. — Какво е намислил да прави Дъки?
— Не знам — отговори Кас. — Мисля, че е решил да приключи с всичко окончателно…
— Да приключи с какво?
— Не знам.
Тръшна слушалката, веднага я вдигна и отново се опита да се свърже с Дъки. Но никой не отговаряше в апартамента му.
Ох, господи! Трябваше да се добере до Ник, да му каже истината, да го предупреди.
Завърши с приготвянето на багажа си и се обади на портиера да й вземе такси.
Маями щеше да й е следващата спирка. И то колкото може по-бързо. Нямаше друг начин да го предупреди.
Роуз Басалино седеше в стаята си мрачно замислена. Отдавна нямаше сълзи, които да изплаче за най-големия си син. Сълзите й бяха пресъхнали преди много години.
За това, естествено, беше виновен Енцо. За всичко беше виновен Енцо. Баста! Копеле! Голям мъж с голям пенис.
Беше премахнал Франк, мислеше си тя, защото знаеше, че е неин фаворит.
Щом затвореше очи пред нея изплуваше с най-живи подробности онази нощ преди много години, когато Енцо и неговите мъже нарязаха Чарлз Кардуел до смърт пред самата нея. Като парче месо, което трябваше да се нареже, насече, накълца.
Животни!
И през цялото време Енцо я беше държал до себе си, с ръце на гърдите й, с вдървено от възбуда тяло.