— Майната му! — изкрещя с всички сили Лерой.
Това беше последната дума през живота му.
48.
Кас Лонг гледаше сама новините по телевизията.
Когато разбра какво е станало в Маями, отначало получи шок от удоволствие, но постепенно, с показването от хеликоптер на това, което някога беше резиденция на фамилията Басалино, я обзе пълния ужас на събитието.
На екрана се виждаше сцена на опустошение. Горяха огньове с високи пламъци. Наоколо гъмжеше от полицаи и пожарникари. До плувния басейн лежеше редица от трупове, покрити с одеяла.
— Още не е установено — казваше репортерът — колко още трупа трябва да бъдат извадени от къщата. Обаче властите са сигурни, че има такива. — Журналистът спря за момент, когато му поднесоха нова информация. После продължи: — По всяка вероятност в района на къщата са били инсталирани много, свързани помежду си бомби, които са били взривявани с механизъм последователно на кратки интервали. Ще ви съобщим още за това по-късно. Собственикът на резиденцията в Маями Енцо Басалино беше добре известна фигура от подземния свят в Чикаго в края на двайсетте години наред с неговите съвременници Ал Капоне и Леге Даймънд. През последните години мистър Басалино живя в уединение, оттеглил се от деловата си активност в къщата си в Маями с…
Кас изключи телевизора. За момент втренчи напрегнато поглед в снимката на Маргарит, висяща в рамка на стената.
Беше настанало време да се заеме с делото отново. Време да излезе сред открития свят и се опита да довърши поне част от незавършеното от Маргарит.
Кас знаеше много добре към кого да се обърне.
49.
Лара винаги щеше да помни страхът и паниката в този следобед с Ник. Бяха само на няколко минути разстояние от къщата, когато експлозиите започнаха.
— Какво става? — попита тя уплашена. Долиташе звук като продължителен грохот от гръмотевици.
— Исусе Христе! — изкрещя Ник на шофьора. — Размърдай тая шибана кола!
Когато приближиха, видяха как от къщата излизат дим и пламъци.
— Спри! — изкомандва енергично Ник. — Завий обратно и върни дамата на летището. Бързо. Придружавай я докато се качи на самолет.
Ник скочи от колата и се затича към къщата. Когато се приближи достатъчно близо, видя, че всичко се е превърнало в ужасен кошмар.
— Ник! — извика Лара след него. — Пази се. Ох, господи! Внимавай!
Но той не я чуваше, беше изчезнал сред пушеците. Шофьорът обърна колата и тръгна бързо в обратна посока.
— Ник — продължи да вика тя напразно през отворения прозорец. — Ох, Ник, обичам те!
Шофьорът изпълни указанията на Ник. Откара я на летището и я изпрати до самолета за Ню Йорк. Лара беше просто онемяла и нямаше сили да се противопостави.
Когато пристигна, отиде право в апартамента на Кас. Там вече беше Рио.
— Видя ли новините по телевизията? — попита Кас.
Лара задържа дъха си в напрегнато очакване и попита:
— Какво точно е станало? — Разбра, че е нещо ужасно.
— Дъки спечели — рече Рио с безстрастен глас. — Подпалил е и е унищожил резиденцията на Басалино. Всички са измрели. С един замах сложи край на усилията ни.
— Умрели? — попита Лара с отпаднал глас. — Откъде знаеш?
— Цялата телевизия го приказва — каза мрачно Кас. — Никой не се е отървал. Къщата била обградена от експлозиви. Смъртен капан.
Не след дълго пристигна Дъки. Пушеше огромна пура. Усмихна се на всеки.
— Трябва да празнуваме — каза той триумфиращо. — Стана по моя начин.
— Твоят начин — повтори последните му думи Рио с глас, изпълнен с отвращение. — Ще ме накараш да повърна.
— Най-важни са резултатите — наду се той. — Само това има значение.
— Гадно копеле, звяр! — сподавено рече Лара, едва удържайки сълзите си.
Той дръпна от пурата и издиша спокойно кълбо дим.
— Защо не ме наречеш черно копеле? Не наричат ли хората така тези като теб?
— Ти нямаш никакво съзнание.
— А-а, а ти май имаш? Да наебеш тип е окей, но ако ни свърши някаква работа. Но моят начин именно свърши работата.
— Твоят начин е умишлено убийство — подчерта Рио.
— Те убиха Маргарит точно така — контрира я той.
— А всичките тези невинни хора… — въздъхна Кас.
— Заеби тия работи, момиче — рече Дъки. — Маргарит струваше колкото всичките тях по десет пъти. И нека да ви кажа това-онова от живота — няма никой невинен, забъркан с Басалино.