Кас поклати отрицателно глава:
— Нищо не разбираш май, а? Маргарит нямаше да одобри нито една твоя стъпка. Всичко, което тя искаше, беше нейната мисия да се осъществи.
— Осъзнай се, Кас — рече Дъки. — Аз исках отмъщение. И аз го получих. Всички ония копелета Басалиновци са мъртви. Всяка гадина от тях.
— Откъде знаеш? — попита Лара с равен глас.
— Знам, защото аз се погрижих за това, захарче. Погрижих се за това добре.
Лара се върна в апартамента си. Ник беше мъртъв, мислеше си тя, и плачеше без да спре.
Не й останаха сълзи. Защо не го предупреди навреме? Вината беше изцяло нейна.
Не знаеше какво да направи. Всичко изглеждаше толкова безнадеждно.
Когато телефонът й звънна, отначало помисли да не вдига слушалката. Предположи, че е принц Алфредо и не можеше да се оправи с него сега.
След четвъртото звънене промени решението си и вдигна слушалката.
— Ало — каза тя с отпаднал глас.
— Принцесо? Самата ти ли си? Благодари на бога, че се измъкна навреме.
За миг бе завладяна от облекчение и радост:
— Ник! Ти си жив!
— Просто не мога да разговарям. Тук е страшна бъркотия. Сега съм с ченгетата. Исусе, Лара… майка ми, баща ми… цялото ми семейство… — започна да се задавя от вълнение и сълзи.
— Нека дойда веднага при теб със самолет. Искам да съм с теб.
— Не. Утре аз ще ти се обадя. Просто ме чакай, любима моя. Ти си всичко за мен.
— Ник… Имам толкова много неща да ти казвам…
— Не сега.
— Кога?
— Скоро, мила, скоро.
Но тя никога не му каза. Някак не успя да събере кураж.
Той дойде да я вземе от Ню Йорк и двамата отлетяха заедно за Калифорния. След няколко дни отлетяха за Хаваите, където се ожениха. Церемонията беше обикновена. Присъстваха само те двамата. Единственият човек, на когото тя сподели за брака си, беше Бет. Бет се беше върнала невредима в комуната и беше щастлива, че отново е със своята дъщеричка и своя приятел Макс.
— Не знам как се случи, но се случи — каза Лара на сестра си по телефона. — И на никой друг не съм казала — добави тя предизвикателно.
— Нека сами разберат. — Бет не възрази, нито направи някакъв коментар на постъпката на Лара. Само каза с тих глас:
— Фамилията Басалино неведнъж са били наказвани. Надявам се ти и Ник да намерите щастие.
— Ще намерим — каза уверено Лара. — Имаме намерение да се преместим в Италия и да започнем всичко отначало. Ник желае да го направим и аз го желая. Ще ни дойдеш ли на гости, когато се установим?
— И още как! — отговори Бет.
50.
Боско Сам и Дъки К. Уилямс се срещнаха една сутрин в зоологическата градина.
— Не искам да минавам с теб покрай ония проклети маймуни — оплака се Боско Сам. — Още мириша на маймунска пикня всеки път, когато облека проклетото си палто.
Дъки се засмя.
Боско Сам го погледна със святкащ поглед.
— Е, как е? — попита Дъки — Да свършваме по-бързо, че трябваше преди два часа да съм на репетиция. Едно русо парче ме забави.
— Дъки, не си забравил, че имаме споразумение.
— Точно така. Никой не оспорва този факт.
Боско Сам извади шоколад „Хърши“ от джоба на палтото си и внимателно разви обвивката му.
— Сделката беше аз да забравя двестата бона, а ти да нанесеш удара на Басалино. Нали така? — каза Боско.
Дъки кимна утвърдително.
— Окей — продължи Боско, — за Франк Басалино признавам. Но другите? Хайде, Дъки, с кой мислиш се бъзикаш?
— Хей, човече… та именно Енцо беше най-важният. И Лерой свърши чудесна работа.
— На Лерой Джизъс Боолз задникът му беше разкъсан от глутница шибани бесни хрътки. Това, което остана от него, и майка му няма да познае. Ченгетата ми показаха снимките. Имам много добри връзки с полицията.
— Е, и?
— И се носи приказка, че Енцо е бил докопан преди къщата да хвръкне. Някой го е гръмнал в сърцето и наръгал здравата с касапски нож — сигурно от някой смахнат. Става ли ти ясно сега?
Дъки облиза устни:
— Не, човече, не ми е ясно.
— Тогава ще продължа. Анджело Басалино свърши при катастрофа с кола. Ник Басалино се е върнал в Ел Ей. Това означава, че ми оставаш длъжник за сто и петдесет хиляди.
— Не се бъзикай така лайнарски с мен, човече — каза ядосано Дъки. — Да не би да искаш да кажеш, че…