— Кафе, моля, Сюзън. Къде е Лари?
— Оглежда градината, търси плевели, мисля. Откровено казано, неделята е единственият ден, когато намира време да се поотпусне. А ти знаеш колко обича градината си.
— Ще отида да го намеря.
Диксън тръгна по една странична пътека и след малко откри Лари Болдинг да играе на топка на зелената трева с децата си.
Поздравиха се, след което Лари изпрати децата при майка им. Беше висок, с правилно телосложение. На възраст беше в началото на четиридесетте. Лицето му беше с леко остри и грубовати, но мъжествени черти, комбинирани с плътен мъжествен глас и политически твърдо ръкостискане.
— Всичко е под контрол — рече Диксън. — Перфектна операция.
Лари Болдинг се огледа бързо наоколо да се увери напълно, че са сами.
— Тя… мъртва ли е? — попита той с тих глас.
Диксън кимна утвърдително.
— И няма никакви следи, които да отведат до нас. Съвсем чист си. А-а, и за да е всичко сигурно, съответните хора ще се погрижат за последствията от дейността й.
Лари Болдинг въздъхна облекчено и потупа Диксън по рамото.
— Това беше единственият начин, нали? — попита той.
Диксън Грейд кимна в знак на съгласие:
— Единственият начин.