— Къде отиваме? — попита Шуфой.
— В храма на Сет, където ще се срещнем с пазителя на мъртвите — отговори Амеротке. — Сененмут ме вика да отида там.
Шуфой изпъшка и завъртя умолително очи. Излязоха от храма и се спуснаха по настланата с базалтови плочи алея към голямото кръстовище, където търговци и продавачи поддържаха буен пламъка на търговията. Бръснарите, въоръжени със закривените си бръсначи, се суетяха около клиентите си под финиковите палми. Група войници, леко замаяни от изпитата евтина бира, залитаха от време на време, докато търсеха някой дом за удоволствия, макар че за тях сега бе по-важно да се опазят от тежките сопи на пазарните полицаи, които следяха отблизо всяка тяхна крачка.
Някои сергии бяха вече празни и измити грижливо с вода. Касапите и продавачите на месо бяха длъжни да преустановят търговията си към средата на деня. След това продуктите им се вмирисваха от жегата. Останалите търговци все още се надяваха да привлекат някой и друг клиент, преди тълпата да се разотиде и да потърси в сенките убежище от палещия зной. Сега хората бяха шумни и весели, след като черният ден на Сет вече бе зад гърба им. Дечурлига, улисани в игрите си, тичаха нагоре-надолу и виковете им безпокояха неколцина търговци, седнали с кръстосани нозе в импровизирана носилка. Музиканти, певци и гадатели бяха заели места по изнесените цокли на колоните и правеха всичко възможно да привлекат вниманието на минаващите с увлекателни разкази за местата отвъд Голямата зелена вода. Чуждоземци от Куш и Нубия с необичайни накити за глава от пера и наметала от кожи на леопард се разминаваха със семити в ярки туники и с либийци с блестящи от пот и масло оголени гърди и тъмни, развяващи се поли, спуснати ниско под коленете. Повечето бяха свалили сандалите си и ги бяха окачили на пръчки, щръкнали над раменете им.
Амеротке стисна за рамото Шуфой, който се бе зазяпал в една акробатка с малки сребърни звънчета по китките. Тя извиваше снага в съблазнителни пози под звуците на музика от тъпан и флейта. Съдията все още не беше напълно сигурен накъде клонят интересите на Шуфой за днес, защото дребният мъж всеки ден го изненадваше с ново увлечение — ту бе гадател, ту съчинител на любовни стихове, ту продавач на амулети и дори ловец на скорпиони или лекар, за чиито церове Амеротке твърдеше, че по-скоро биха убили човек, нежели да го излекуват.
На Шуфой много му се искаше да се пошляе, но Амеротке бе непреклонен — чакаше ги работа. Джуджето въздъхна и разтвори слънчобрана. После раззина уста и се развика:
— Сторете път на върховния съдия Амеротке! — протръби той. — Приятел на фараона и повелител на закона! Носител на божественото перо! И любимец на боговете!
Амеротке се намръщи. Колкото по-настойчиви бяха опитите му да озапти Шуфой, толкова по-високо ечеше гласът на малкия мъж; но след известно време вече имаше ефект. Тълпата се раздели пред тях. Те пресякоха бързо пазарния площад и се отправиха към храма на Сет. Минаха през голямата порта с куличките, украсени с червени, бели и зелени хоругви. Спряха при стелите4 с хвалебствени описания за силата и мощта на Сет и за подвизите на полка, покровителстван от това божество. Съдията докосна с пръсти надписите — един от героите на този полк бе умъртвен съвсем скоро по най-брутален начин. Ето защо Хатусу бе взела решение за лична намеса и изпрати лично Амеротке да разследва случилото се.
Продължиха нататък, изкачиха се по стръмните стъпала и влязоха в сенчестия портик пред главната врата на храма. Тук бе чувствително по-хладно, въпреки че светлината продължаваше да се стича по заслепяващия колорит на стенописите, изобразяващи с ярки цветове сблъсъка между Сет и Хор, търсенето на тялото на Озирис и възкресяването му от Изида. Един от храмовите стражи разпозна Амеротке и приближи. Двамината посетители бяха придружени до Залата на колоните. Мракът постепенно се сгъстяваше с проникването им във вътрешността на храма. Шуфой потръпна. Рядко бе идвал в храма на Сет, бога на убийците. Тук всичко беше съвсем различно в сравнение с другите храмове. Изображенията по стените не прославяха великите дела на фараона, а онова, което бе сторила окървавената ръка на Сет. Смъртта и зловещите създания от Подземния свят властваха по всички стенописи. Напълно липсваха пищните цветове, типични за другите храмове: не се виждаха нито колони с позлатени листа, нито мозайки със сребристи тонове. Основен цвят тук бе тъмната охра, изпъстрена тук-там от яркочервени петна. Минаващите покрай тях жреци имаха странни червени перуки и бяха облечени в столи5 със същия цвят, падащи на гънки от раменете им.
4
Каменни плочи или колони с изсечен текст за важно събитие, ползвани и за надгробни паметници. — Бел.прев.