— А неколцина — прекъсна го Шуфой — се качват на плоскодънки и пресичат езерото, за да вдигнат тревога.
— Ето как е постъпил нашият убиец.
Той тъкмо се канеше да довърши обясненията си, когато чуха виковете на онези, които разчистваха павилиона. Асурал забърза натам.
— Трупът на генерал Руах — извика той. — Не, онова, което е останало от него!
Донесоха чаршафи. Слугите, надянали дебели градинарски ръкавици, извадиха овъглените и обезобразени останки и ги положиха внимателно върху чаршафите с високи викове, плач и хълцания. После слязоха с тях при Амеротке.
— Веднага подушихме миризмата — рече един от дошлите от павилиона слуги, след като свали маската от носа и устата си. — Ваше благородие, там вонеше на земно масло.
Амеротке посочи грозната дупка в обгорелия череп:
— Генерал Руах първо е бил умъртвен, а после залян обилно с масло — заключи той и сложи ръка върху още топлия череп. Начерта с пръст знака Анх16 — символ на вечния живот. Дочу викове от брега на езерото, обърна се и видя Карнак и останалите Пантери, струпани около малката дървена скеля. Той остави Асурал да следи за по-нататъшното претърсване и прекоси обратно езерото с Шуфой.
Пантерите от Юга се бяха дръпнали в сянката на стара смоковница. Седяха с кръстосани крака на земята, като Небамум се бе настанил малко зад господаря си. Както винаги, лицето на Карнак бе като издялано от камък. Но Хети и Туро бяха явно развълнувани, също като Небамум: късаха стръкчета трева загледани в острова.
— Къде е генерал Пешеду? — запита Амеротке, докато сядаше.
— Още не знае — отсече Карнак, докато тъмните му очи оглеждаха внимателно съдията. — Сутрин излиза по реката. Пратих вестоносец.
— Предупредих ви всички да внимавате — припомни Амеротке, загледан в лицата на ветераните, изразяващи твърдост, но и твърдоглавие. — Смятате ли — той направи опит да не прозвучи насмешка в гласа му, — че тъй като сте Пантери от Юга, сте неуязвими?
— Какво прави той тук? — посочи безочливо Карнак към Шуфой, който стоеше зад Амеротке. — Може ли да му се вярва?
Съдията възпря с жест справедливия гняв на джуджето и рече:
— Бих му поверил живота си. Генерале, проблемът е, че на един от вас не може да се вярва!
— Абсурд! — възрази остро генералът.
— Нарекох убиеца сетянин — продължи Амеротке, — тъй като е истински син на Сет. Някой влиза в имението на Руах малко преди изгрева и преплува езерото до острова. Изчаква генерала в павилиона, убива го с един удар в главата и запалва постройката, която изгаря заедно с трупа на жертвата. На балсаматорите ще бъде почти невъзможно да приготвят Руах за пътуването му до Полята на блажените. Не виждате ли какво се е случило? — настойчиво попита Амеротке. — Другарят ви е не само убит, но и умишлено обезобразен, което го лишава както от живот, така и от възможността за прилична смърт… — Карнак не реагира, което обаче не важеше за Небамум и останалите: сега те бяха видимо развълнувани. — Непременно трябва да се въоръжите — внимателно, но настойчиво продължи съдията и да превърнете къщите си в крепости. Никога и никъде не ходете сами. Питам ви още веднъж: знаете ли за стаена злоба или причина за отмъщение срещу някого от вас или срещу всинца ви? — отговориха му с безизразни погледи. Той затвори очи. Слънцето започваше да напича. Съдията отвори очи и продължи: — Преславно да е името на великия бог Анубис! Но, господа, ако тези убийства продължават, уверявам ви, че за по-малко от седмица ще се съберем така над останките на друг някой от вас… — Амеротке допря дланите си в умолителен жест: — Длъжен съм да ви помоля да се пазите.
— Ние сме Пантерите от Юга — дрезгаво пророни Карнак. — Можем добре да се грижим за себе си. И все пак чакаме фараонът да протегне своята ръка и да запази мъжете, донесли най-много слава на нейния дом.
Амеротке мигом съзря заплахата.
— Божествената — възрази той — носи близо до сърцето си вашия въпрос. Днес ще се видя с Валу, за да разпитаме Нешрата за Ипумер. Но преди да си тръгнете — посочи той с ръка Карнак, който се канеше да стане, — длъжен съм да ви попитам: къде е бил всеки от вас тази сутрин?
— Спах до късно — заяви категорично Карнак. — Същото важи и за моя прислужник Небамум. Той ме събуди с вестта за убийството на Руах.
Амеротке се загледа в слугата. Сухото му лице бе небръснато и без утринното мазило, а очите му бяха леко зачервени след бързото връщане през пустинята от миналата вечер.
— Господарят ми отговори вместо мен — усмихна се Небамум. — Стаята ми е до неговата. Питайте и слугите. Дойде пратеник от дома на генерал Руах, който ме събуди, а после вдигнах и господаря си от сън.