— Отричате ли, че Ипумер е идвал тук през нощта, в която е умрял? — попита я Валу.
— Може и да е идвал. Най-малко четирийсет момичета работят като прислужнички в тази къща. Може да е съблазнил всяка една от тях, за да узнава какво става тук…
— Вече сте навлезли в двайсетото си лято, нали? — Амеротке бавно подбираше думите си. — Никой ли не е искал ръката ви? Не сте ли се влюбвали? Вие сте красива. Сигурен съм, че потокът от кандидати не е секвал… — съдията спря за миг, зърнал видима промяна в погледа на Нешрата. Тя примигна, а в очите й се появи тъга.
— Генерал Карнак поиска ръката ми — тихо отвърна.
— Какво? — приведе се напред Валу.
— О, да. Преди около две години.
— И как се развиха нещата с предложението му?
Нешрата изведнъж стана съвършено сериозна:
— Преговорите, както се изрази баща ми тогава, приключиха без успех. Премъдри Амеротке, защо учудването ви е толкова силно? Ако познавате генерал Карнак, би трябвало да сте разбрали, че според него си струва да разговаря единствено с Пантерите от Юга или с офицерите от полка на Сет. Наистина чудесна перспектива. От трън та на глог. Брачният ми живот щеше да бъде изпълнен с нови разкази за славните дела на Пантерите! По-скоро бих глътнала отрова.
Даже и Валу се разсмя, преди да попита:
— Къде е баща ви? Няма го цяла сутрин.
— Излезе на лов със слугата си. Има малка лодка. Обикновено я връзва на кея при разрушения храм на Бес17. Прибира се едва когато реши, че е убил достатъчно. Не, не съм права: по-напред ще мине през някоя винарна, за да се нахвали с успехите си, а после ще посети някоя от любимите си хесетки…
— Баща ви би ли посегнал на нечий живот? — попита я Амеротке.
— Без да му мигне окото. Всеки от тях обича да убива. Това е част от природата им.
— Тогава защо не е убил Ипумер?
— Направи няколко опита, но… Какво? Не знаех те ли? — разсмя се тя на изненадата на гостите си. — Татко често го заплашваше и на два пъти Ипумер като по чудо успя да се спаси с бягство от нападения на разни наемници… Добре, че беше достатъчно съобразителен, а и нозете му го носеха бързо, когато се наложеше. Да, наистина! Писарчето от Дома на войната умееше да се пази от ненужни опасности.
— А какво научихте за него през тази почти цяла година, в която ви е ухажвал и сте били любовници?
— Сподели с мен, че е дошъл от Аварис, а службата си тук дължи на важна персона. Ето защо може би баща ми не си е поставял наистина целта да го намушкат, удушат или удавят… — Нешрата завъртя няколко пъти един от пръстените си. Амеротке успя да види, че на него бе изрязано изображението на две увити една в друга змии, разделени по средата от малък аметист. — Ипумер — тя се стараеше да подбира този път думите си — обичаше да се хвали. Твърдеше, че има благородническо потекло, че в жилите му тече хиксоска кръв, а в рода му имало воини, които били прочути не по-малко от Пантерите от Юга. Но не ми е казвал за семейството си. Само веднъж спомена, че майка му била много важна и силна личност.
— Чували ли сте за Мерецегер? — попита Амеротке. — Ще се изненадате ли, ако разберете, че е възможно Ипумер да е бил неин син?
Нешрата изви леко назад глава и се разсмя:
— Веднъж той заговори за сектата и култа към Мерецегер. Историята ми е позната, разбира се. Набивали са ми я в главата още преди да започна да разбирам за какво разговарят. Но ми се струва, че даже когато произнасяше това име, Ипумер продължаваше да мисли само как да се пъхне отново между бедрата ми.
— А за приятели говорил ли е?
— Ами спомена ми веднъж за колегата си Хепел…
— Той е изчезнал, знаете ли? — прекъсна я Валу.
— Така ли? Може да се е запилял някъде.
— Предполагам, че вече знаете за смъртта на хазайката Ламна, лекаря Интеф и вдовицата Фелима…
Нешрата отново стана сериозна:
— За Ламна Ипумер казваше, че е развратна дебелана. Мисля, че Фелима е била много влюбена в него. Той дори правеше опити да я използва срещу мен, но аз не му се връзвах.
— Да знаете нещо за някой друг?
— Не. Веднъж го попитах дали си има някой покровител в Тива, но той ми отговори отрицателно.
— Това не е вярно — възрази Амеротке. — Срещал се е с някакъв мъж в една къща на Улицата на маслените лампи. Този човек винаги бил с маска на Хор.
— Но това бях аз!
Амеротке бутна назад стола, на който бе седнал:
— Нешрата! Сигурен съм, че току-що изрекохте една лъжа!
— Уважаеми Амеротке — заговори девойката с абсолютно точна имитация на мъжки глас, — може и да съм надарена с красиво лице и хубаво тяло, но ако облека връхна дреха, сложа маска и покрия главата си с качулка, защо да не мина за мъж — наведе се тя напред. — Мога да се държа като истински мъж по-добре от повечето мъже, които съм срещала досега.
17
Радващ се на голяма известност домашен дух, изобразяван през Новото царство като брадато джудже с изплезен език, криви крака и леопардова опашка, който пазел дома от зли духове, а обитателите му — от опасности. — Бел.прев.